ЕТОЛОГИЧЕН ПОДХОД КЪМ РАЗВИТИЕТО: ТЕОРИЯ ЗА ПРИВЪРЗАНОСТТА (ДЖОН БОУЛБИ И МЕРИ ЕЙНСУЪРТ)

*Материалът е подходящ за специалисти, изследователи и практици в сферата на педагогиката, психологията и образователните науки. Текстът предлага подробно изложение на теорията на привързаността и включва информация, базирана на оригинални трудове на авторите.

ДЖОН БОУЛБИ - БИОГРАФИЧЕН ОЧЕРК

Джон Боулби (John Bowlby, 1907-1990) е британски психоаналитик, една от най-влиятелните фигури в психологията на развитието и създател на теорията за привързаността. Роден е в семейство, в което медицината заема важно място, тъй като баща му е хирург и насърчава сина си да поеме същия професионален път.

Боулби прекарва ранното си детство в контекст на типично за епохата емоционално дистанцирано възпитание, включващо ранна раздяла с основната грижеща се фигура (неговата бавачка), което по-късно самият той определя като значимо преживяване.

Въпреки в крайна сметка медицинското си образованието, интересът на Боулби е насочен към психологията и проблемите на детското развитие. Още като млад той започва доброволна работа в институция за малолетни правонарушители, където наблюдава деца и юноши с емоционална студенина, ограничена способност за привързване и отслабена емоционална експресивност. Именно този практически опит насочва вниманието му към разрушителното въздействие на ранната емоционална депривация и към значението на отношенията между детето и майката.

Наблюденията върху деца, преживели ранна раздяла, изоставяне или загуба на майчината фигура, оставят траен отпечатък върху неговото научно мислене. Боулби достига до извода, че значителна част от психичните и личностовите нарушения се коренят в прекъснати или нарушени ранни взаимоотношения между детето и основния грижещ се. Това убеждение поставя основата на бъдещата му теория за привързаността.

Макар първоначално да не желае да се насочи към медицината, Боулби завършва медицинско образование и специализира психиатрия. Паралелно с това преминава обучение в Британското психоаналитично общество. Обучението му е ръководено от Мелъни Клайн (Melanie Klein), чиято теория за обектните отношения оказва силно влияние върху ранните му възгледи.

Впоследствие обаче Боулби постепенно се дистанцира от класическата психоанализа, защото смята, че тя отдава прекомерно значение на вътрешните фантазии и несъзнаваните конфликти, като подценява реалните взаимоотношения и семейната среда.

След Втората световна война, през 1945 г., Боулби оглавява детското отделение на Тавистокската клиника в Лондон. Символично той променя името му на „Отделение за деца и родители“, подчертавайки значението на семейните отношения за психичното развитие на детето. През 1951 г. Световната здравна организация му възлага изследване върху психичното здраве на децата. Резултатите са публикувани в труда Maternal Care and Mental Health (1952), който му носи международно признание. В него Боулби формулира една от централните идеи на теорията си: за нормалното психично развитие е необходимо детето да преживее топла, стабилна и непрекъсната връзка с майката или с постоянна заместваща фигура.

Под влияние на Ана Фройд (Anna Freud) и Рене Шпиц (René Spitz) той достига до извода, че липсата на сигурна ранна привързаност може да доведе до тревожност, депресивност, нарушения в личностовото развитие и трудности в междуличностните отношения.

По време на работата си в Тавистокската клиника Боулби и колеги създават документални филми за деца, разделени от родителите си, които показват тежките емоционални последици от тази раздяла. Тези изследвания оказват силно влияние върху практиките в болници и институции, като постепенно се налага идеята децата да не бъдат отделяни от своите родители или да имат постоянна грижеща се фигура.

Именно в тази клиника през 50-те години Боулби започва сътрудничество с Мери Ейнсуърт (Mary Ainsworth), която въвежда понятието „сигурна база“ за описване на връзката между детето и неговия грижещ се.

Идеите на Джон Болуби предизвикват сериозни конфликти с психоаналитичната общност. Боулби твърди, че раздялата и загубата на майчината фигура в ранна възраст могат да доведат до трайни нарушения в личностното развитие. Той описва три основни реакции при раздяла: 1) протест, 2) отчаяние и 3) емоционално отдръпване. Според него преживяванията на скръб и загуба при децата са сходни с тези при възрастните. Класическите психоаналитици критикуват възгледите му, защото според тях той подценява ролята на несъзнаваното, вътрешните конфликти и психосексуалното развитие. Въпреки това Боулби защитава позицията си, опирайки се на наблюдения, клинични данни и етологични изследвания. Тези теоретични различия водят до постепенното му изолиране от психоаналитичните среди.

Интересен факт е, че малко преди смъртта си Боулби публикува подробна биография на Чарлз Дарвин. Боулби проявява интерес към Дарвин заради загадъчното заболяване, от което ученият страда през голяма част от живота си след пътешествието с кораба Beagle. Дарвин описва симптоми като сърцебиене, гадене, замайване, треперене, умора, болки в гърдите и страх от смъртта, които често го приковаващи на легло за дни. Боулби предполага, че причината за тези симптоми е т.нар. „синдром на хипервентилация“, свързан както с физиологични, така и с психологически фактори. Според него тежките периоди на заболяването на Дарвин са били активирани от емоционално значими събития, като раждането на първото му дете, смъртта на баща му и професионални конфликти. Централно място в анализа на Боулби заема ранната загуба на майката на Дарвин, когато той е бил едва на осем години. Допълнителен травматичен фактор според него е мълчанието в семейството около смъртта ѝ и напрегнатите отношения с бащата.

Боулби използва този случай като потвърждение на собствената си теория, че ранните нарушения в привързаността могат да окажат дълбоко влияние върху психичното и емоционалното развитие през целия живот.

Джон Боулби умира на 2 септември 1990 г. в дома си на остров Скай, Шотландия, на 83-годишна възраст.

ТЕОРИЯ НА РАЗВИТИЕТО

Джон Боулби създава теорията за привързаността поради недостатъците, които открива в психоаналитичната теория, при което се предполага, че процесът, чрез който възниква най-ранната привързаност на бебето към майката, се основава на разреждането на натрупаното напрежение, създадено от оралния компонент на либидния нагон. Мелъни Клайн постулира, че кърменето от майчината гърда води до „катексис“ на гърдата, тоест за бебето гърдата представлява майката.

Боулби нарича тази концепция теория на вторичния нагон (Secondary Drive Theory). Той пише: „Предлагам да наречем това теория на вторичния нагон, терминология, произлизаща от теорията на ученето.“ (1958, p. 351). Предполага се, че първичният нагон представлява потребността от привързаност.

Според Боулби Фройд не е оценил достатъчно значението на привързаността на бебето към майката. Освен това той поддържа тезата, че психоаналитичната теория, и по-специално акцентът на Мелани Клайн върху фантазния живот на детето, обръща недостатъчно внимание на ролята на факторите на средата в развитието на детето. Боулби също така критикува психоаналитичните теории за това, че не се основават в достатъчна степен на преки наблюдения върху бебета и деца при изграждането на своите хипотези.

Боулби интегрира идеи от психоанализата, етологията и еволюционната теория, като разглежда привързаността като биологично заложена система за оцеляване. Според него детето търси близост с майчината фигура не само за удовлетворяване на физиологични потребности, а защото тази връзка осигурява защита, сигурност и основа за психично развитие.

ЕТОЛОГИЧЕН/ЕВОЛЮЦИОНЕН ПОДХОД

Етология: наука за изучаване поведението на животните от еволюционна гледна точка.

Етологичен подход: подход, основан на адаптивната (свързана с оцеляването) стойност на поведението и неговата еволюционна история.

Произходът на етологията може да се проследи до Дарвин, но основите на съвременната етология се свързват с европейските учени Konrad Lorenz и Niko Tinbergen. Чрез изследване на животните в естествената им среда те наблюдават форми на поведение, които подпомагат оцеляването и адаптацията на вида.

Една от най-добре познатите форми е т.нар. импринтинг. Това е ранно проявяваща се форма на поведение при някои птици, благодарение на която малкото пиле остава близо до майката, осигуряваща му храна и защита от опасности. Импринтингът настъпва много рано в развитието, в рамките на ограничен чувствителен период. Ако през този период майката не е налична, но присъства друг обект, който в известна степен я наподобява, малките пилета могат да се привържат към него и да развият силно предпочитание към първия познат обект. Това, че малкото пиленце не може да остане само, не е каприз. В естествени условия то би било обречено, ако изгуби майка си. От биологична гледна точка е по-адаптивно изгубеното и изолирано същество да насочи последната си енергия не към търсене на храна, вода или сън, а към сигнализиране за помощ преди настъпването на пълно изтощение.

Извод: силните емоционални връзки с обекта на привързаност се формират още в най-ранните етапи на развитието и не са пряко обусловени единствено от храненето.

Наблюденията върху импринтинга водят до формулирането на понятието сензитивен период – ограничен период от развитието, през който организмът е биологично предразположен да усвои определен тип адаптивно поведение, ако получи необходимата подкрепа и стимули от средата. В психологията това понятие се използва за обозначаване на периоди с повишена чувствителност към определени въздействия, при които опитът и взаимодействието със средата имат особено силно влияние върху развитието.

Под влияние на тези факти, Боулби се насочва към етологичната литература в търсене на отговори. Още повече - той смята, че функционирането на това инстинктивно поведение може да бъде разбрано чрез приноса на етологията, теорията на информацията (кибернетиката) и еволюционната концепция за адаптацията. Поведенията на привързаност са „специфични за вида модели на поведение“, които са инстинктивни и се активират в служба на оцеляването.

Под инстинктивни реакции той разбира поведения като сучене, вкопчване, следване, плач и усмивка. От 1958 г. нататък Боулби публикува серия от статии, в които излага своите идеи и поставя основите на тритомния си труд за привързаността (Bowlby, 1969, 1973, 1980).

Раздялата с безопасното убежище, което осигурява грижещият се, води до появата на сигнали на дистрес, като вкопчване, плач и викане на грижещия се. Тези реакции Боулби нарича поведения на привързаността (attachment behaviors). Техният еквивалент при възрастните са грижовните поведения (caretaking behaviors). Взаимодействието между поведението на привързаност и поведението на грижа формира една от най-силните афективни връзки в човешкия живот.

Реакциите на бебето не означават, че поведението е „мотивирано“ в смисъла, който терминът „инстинктивен“ има в психоаналитичната теория. Инстинктивното поведение се управлява от сложен механизъм, който контролира както активирането, така и прекратяването на реакциите. Тези реакции се активират при нарушаване на връзката между бебето и майката и се прекратяват при повторното им събиране. Всяка група реакции е съпроводена от емоционални преживявания, които носят успокоение, когато детето е в контакт с майката, и предизвикват тревожност при раздяла с нея. Тези реакции не се ограничават само до ранното детство, а продължават през целия жизнен цикъл.

Обобщено до тук: Привързаността представлява вродена поведенческа система, която се активира чрез взаимодействието между бебето и майката, която е основната среда на адаптация за детето. Основната цел на тези поведения е поддържането на близост с грижещия се възрастен, която осигурява защита и безопасност, осигурява оцеляване. Връзката на бебето с майката е част от тази система на привързаност. Боулби подчертава, че самата близост има самостоятелна мотивационна стойност. Плачът, усмивката, проследяването с поглед и хващането не са случайни реакции, а еволюционно обусловени поведенчески механизми, активиращи се при заплаха, дискомфорт или раздяла.

Поведенческите системи посредничат между физиологичните процеси, които действат като причинни фактори, и крайната цел на поведението, свързана с функциите на системата. Когато бебето поддържа близост със чувствителен грижещ се, то наблюдава средата чрез зрителни и слухови сигнали, за да се увери в присъствието му. При раздяла с майката се активират поведения, насочени към възстановяване на близостта. Ако тези реакции не са достатъчни, детето започва активно да следва майката. Системата на привързаността може да бъде активирана и от други условия като умора, присъствие на непознати хора, плашещи ситуации или физическа и емоционална недостъпност на грижещия се.

Наред със системата на привързаността съществува и изследователска поведенческа система. Боулби посочва, че тя е еволюирала със специалната функция да извлича информация от средата. Тази система се активира от любопитството, което новите стимули предизвикват у детето, и се прекратява, когато стимулите станат познати. Детето е биологично предразположено да изследва света от позицията на сигурност, осигурявана от връзката с майката.

Тясно свързана с тази система е системата на тревогата и страха, която се активира при възприемане на опасност, особено когато детето се отдалечи прекалено от грижещия се. Това предизвиква тревожност и води до отдръпване и търсене на повторна близост със „сигурната база“.

В стремежа си да свърже теорията за привързаността с теорията на обектните отношения на Клайн, Боулби въвежда понятието „вътрешни работни модели“ (Internal Working Models. Тези модели функционират като когнитивни карти, подобни на психоаналитичните представи за себе си и за другите, и насочват поведението. Те не са статични копия на реалността, а сложни структури, които се променят под влияние на опита. С други думи вътрешните работни модели са относително устойчиви, чрез тях детето организира опита си със значимите други. Те включват представи за:

• себе си като достоен или недостоен за грижа;

• другите като надеждни или ненадеждни;

• отношенията като безопасни или заплашителни.

Тези модели не са съзнателни убеждения, а дълбоко вкоренени психични структури, които насочват очакванията и поведението в по-късните взаимоотношения, включително в детството, юношеството и зрелостта.

Основни аспекти на вътрешния работен модел:

1) Работният модел се формира въз основа на начина, по който родителите откликват на нуждите на детето. Така се изграждат очаквания относно отношенията и реакциите на другите хора.

2) Паралелно с това се формира и представата за самото себе си в рамките на отношенията. Детето постепенно усвоява доколко е ценно, ефективно и заслужаващо внимание и подкрепа в контактите с другите.

Боулби не приема идеята, че развитието протича през строго определени фази. Според него в ранното детство се формират модели на привързаност, които могат да бъдат променяни от житейския опит или да се запазят през целия живот. Ранните отношения с грижещите се организират бъдещите модели на привързаност и влияят върху отношенията с родители, партньори и собствени деца.

Според автора психопатологията възниква не поради фиксации или регресии, а вследствие на нарушения в системата на привързаността. Такива нарушения могат да бъдат причинени от заплахи за прекъсване на връзката, реална физическа или емоционална раздяла или невъзможност за възстановяване на близостта след загуба.

ТЕРМИНОЛОГИЧНИ УТОЧНЕНИЯ

- Зависимост и привързаност не са идентични понятия. Да бъдеш зависим от някого и да бъдеш привързан към него представляват различни психологически явления.

- Контролните системи в теорията на привързаността се активират при преживяване на заплаха, раздяла или изолация и провокират поведение, насочено към възстановяване на близостта с фигурата на привързаност. След постигане на близост и чувство за сигурност тези системи се деактивират.

- Съществува разлика между поведението на привързаност и афективната връзка на привързаност. Поведението на привързаност е външен израз, чрез който детето търси близост и сигурност, докато афективната връзка представлява устойчивата емоционална свързаност с фигурата на привързаност. Следователно липсата на видимо поведение на привързаност не означава непременно отсъствие на емоционална връзка.

- Тревожността при раздяла възниква, когато детето осъзнае, че достъпът до фигурата на привързаност е ограничен или възпрепятстван.

- В процеса на развитието детето постепенно изгражда способност да понася и регулира тревожността, свързана с отсъствието на значимия възрастен. Ключово условие за развитието на тази толерантност е последователното, предвидимо и емоционално надеждно поведение на грижещия се за детето човек.

ПРИВЪРЗАНОСТ, РАЗДЯЛА И ЗАГУБА

В своите трудове Боулби подчертава значението на емпиричното наблюдение като основа на теорията си. Той изследва внимателно не само поведението на децата, но и емоциите, които го съпътстват, като проявява особена чувствителност към детския дистрес и преживяванията при раздяла и загуба.

Наблюденията се отнасят до здрави деца на възраст между 15 и 30 месеца, приети в болница, например за изследвания или планова операция, или в друга институция с постоянно пребиваване, където за тях се полагат грижи по традиционния за времето начин. Под „традиционен начин“ се разбира, че детето е обгрижвано от поредица непознати медицински сестри, предимно стажантки, които последователно го къпят, хранят и преобличат. Те работят на смени и често след няколко седмици преминават в други отделения. Независимо колко внимателна и добра е всяка от тях в своята кратка грижа, няма една постоянна фигура, която детето да опознае и с която да изгради стабилна връзка. Майката може да го посещава за кратко веднъж дневно, а понякога и по-рядко.

В тази ситуация дете между 15 и 30 месеца, което преди това е имало нормална връзка с майката и не е било отделяно от нея, обикновено проявява предвидима последователност от реакции. Тази последователност може да бъде разделена на три фази според преобладаващото отношение към майката: протест, отчаяние и отдръпване (детачмънт). Макар тези фази да се разграничават условно, в действителност те плавно преминават една в друга и детето може дълго време да се намира в преход между тях. За фазите по-подробно:

1) Протест и тревожност при раздяла

В първата фаза детето проявява протест, който отразява тревожността при раздяла. Според Боулби тревожността възниква, когато системата на привързаността се активира, а възстановяването на близостта с майката е невъзможно. Детето реагира чрез плач, вкопчване, следване и търсене на майката. Той различава два вида тревожност:

· условна тревожност (conditioned anxiety) – ранна реакция, основана на примитивно учене и възникваща преди детето да може съзнателно да разбира ситуацията;

· очакваща тревожност (expectant anxiety) – по-късна форма, основана на паметта и вътрешните представи, при която детето започва да очаква повторение на предишни загуби.

Първата фаза може да продължи от няколко часа до седмица или повече. През този период детето преживява остра тревога от загубата на майката и се опитва с всички свои ограничени възможности да я върне. То плаче силно, тресе леглото си, хвърля се неспокойно и напрегнато следи всеки звук или образ, който би могъл да означава завръщането на майката. Цялото му поведение показва силно очакване, че тя ще се върне. В същото време детето често отхвърля всички други хора, които се опитват да се грижат за него, макар че понякога може отчаяно да се вкопчи в някоя сестра.

2) Отчаяние, скръб и траур

След фазата на протеста настъпва отчаяние. Детето постепенно се отдръпва, губи надежда за завръщането на майката и започва да проявява признаци на скръб и траур. Наблюдават се потиснатост, пасивност и емоционално страдание, свързани с преживяването на загубата. В този период детето продължава да бъде погълнато от отсъствието на майката, но поведението му вече изразява нарастваща безнадеждност. Активните движения намаляват или изчезват напълно. Детето може монотонно или периодично да плаче, да стане затворено и пасивно, да не проявява интерес към заобикалящата среда и да изглежда сякаш преживява дълбока скръб и траур. Тази фаза е тиха и често погрешно се приема като знак, че страданието намалява. Поради това, че детето започва да проявява по-голям интерес към обкръжението си, фазата на отдръпването често се възприема като възстановяване. То вече не отблъсква медицинските сестри, приема грижите, храната и играчките, които му предлагат, и дори може да се усмихва и да изглежда общително. На пръв поглед това изглежда положителна промяна. Когато майката се появи обаче, става ясно, че нещо не е наред. Вместо радостно да я посрещне, детето може да изглежда сякаш едва я разпознава. Вместо да се вкопчи в нея, то остава безразлично, апатично и емоционално отдалечено. Сякаш е изгубило интерес към нея.

3) Отдръпване и защита - (Detachment phase)

В последната фаза детето изглежда емоционално отдалечено и безразлично към околните. Ако майката се появи за кратко, то може да изглежда равнодушно и неспособно да покаже истинска близост. При продължителна раздяла детето рискува да загуби способността си да изгражда дълбоки привързаности към други хора. Според Боулби това е защитна реакция срещу непоносимата психична болка, причинена от загубата на майчината фигура. Ако престоят в болницата или институцията продължи дълго и детето многократно преживява загуба на различни временни грижещи се фигури, към които е започнало да се привързва, постепенно то започва все по-малко да се доверява и привързва към хората. С течение на времето може напълно да спре да изгражда емоционални връзки. Вместо към хората, интересите и желанията му се насочват към предмети като сладкиши, играчки и храна. Такова дете вече не се разстройва при смяната на медицинските сестри и не проявява чувства, когато родителите му идват или си тръгват. То може да показва силен интерес към подаръците, които получава, но почти никакъв интерес към самите родители като значими хора. Детето изглежда спокойно, адаптирано и необичайно общително, но тази общителност е повърхностна. То сякаш е престанало истински да се привързва към когото и да било.

Важно е да се отбележи, че поведението, наблюдавано във фазите на протест и отчаяние, не се среща само при деца, чиито отношения с майката вече са били нарушени, както понякога се твърди. Съществуват ясни доказателства, че тези реакции се проявяват и при деца, чиито предишни отношения с майката са били много добри или сравнително добри. Изглежда, че подобно поведение липсва само при деца, чиито отношения с майката вече са били тежко нарушени и които вероятно вече се намират във фазата на отдръпването.

Ако можем да обобщим: фазата на протеста поставя въпроса за тревожността при раздяла, фазата на отчаянието – за скръбта и траура, а фазата на отдръпването – за защитата. И трите са централни за психоаналитичната теория. Основната теза е, че тревожността при раздяла, скръбта и траурът, както и защитата, представляват фази на един и същ процес и че разглеждани като единно цяло, всяка от тях помага за разбирането на останалите две.

Боулби отделя особено внимание на ефектите от продължителна раздяла, депривация или непоследователна грижа. Изследванията му показват повишен риск от емоционални разстройства, трудности в социалното функциониране и нарушена способност за изграждане на близки отношения. Липсата на стабилна фигура на привързаност може да доведе до трайни деформации във вътрешните работни модели и до поведенчески стратегии, насочени към избягване или прекомерно търсене на близост.

Два фактора, които увеличават толерантността към временна раздяла:

1) С когнитивното развитие на детето се усъвършенства способността му да разбира и предвижда завръщането на значимия възрастен. Това намалява несигурността и тревожността при отсъствие.

2) Детето понася по-лесно по-продължителна раздяла, когато е изградило устойчив вътрешен образ на фигурата на привързаност. Този вътрешен работен модел позволява на детето да преживява чувство за сигурност и емоционална подкрепа дори в отсъствието на майката или другия грижещ се възрастен.

Важен термин, свързан с теорията на привързаността, е и преходен обект (transitional object). Той е въведен от британския психоаналитик и педиатър Доналд Уиникът, който е съвременник и близък колега на Джон Боулби. Въпреки че Боулби се фокусира върху реалното присъствие на фигурата на привързаност, Уиникът обяснява как детето се справя с нейното отсъствие. Това е предмет (обикновено одеялце или плюшена играчка), който заема специално място в психичния свят на детето. Този обект има успокояваща функция и помага на детето постепенно да премине от състояние на пълна зависимост към относителна автономност. Чрез него детето символично поддържа усещането за близост, сигурност и емоционална връзка с майката в моменти на раздяла, тревога, заспиване или непозната среда. Преходният обект може да се разглежда като междинно пространство между вътрешния свят на детето и външната реалност.

Около 60% от малките деца в САЩ, включително до начална училищна възраст, използват меки несоциални обекти като одеяло, възглавница или плюшена играчка като средство за утеха и успокоение, особено при заспиване или в ситуации на умерен стрес.

ПРИВЪРЗАНОСТ

Джон Болуби предполага, че поведението на привързаност се състои от няколко отделни инстинктивни реакции, които първоначално са относително независими една от друга. Тези реакции съзряват в различни периоди през първата година от живота и се развиват с различна скорост. Основната им функция е да изградят връзката между детето и майката, както и взаимната емоционална обвързаност между тях.

В началото детето проявява недиференцирани социални реакции, които постепенно се организират около една или няколко стабилни фигури. Около края на първата година се наблюдава ясно изразена селективна привързаност, съпътствана от тревожност при раздяла и страх от непознати. Този етап е критичен, тъй като детето започва да изгражда очаквания относно достъпността и надеждността на грижещия се.

Качеството на грижата играе ключова роля. Чувствителността на възрастния (maternal sensitivity/sensitivity responsiveness – термин, въведен от Ейнсуърт) – способността да разпознава, интерпретира и адекватно да отговаря на сигналите на детето – е определящ фактор за формирането на сигурна привързаност. Последователната и емоционално налична грижа подпомага изграждането на стабилно чувство за безопасност.

ЕТАПИ НА ПРИВЪРЗАНОСТ:

1. ЕТАП НА ПРЕДВАРИТЕЛНА/ПРЕДПСИХИЧНА ПРИВЪРЗАНОСТ (PRE-ATTACHMENT);

ВЪЗРАСТ - ОТ РАЖДАНЕТО ДО 2-3 МЕСЕЦА

Бебето използва вродени сигнали (плач, усмивка, гукане, вторачен поглед), за да привлече вниманието на възрастните. Новороденото все още не е привързано към конкретен човек. То приема грижи от всеки и не проявява тревожност, ако бъде оставено на непознат. Целта му е оцеляване чрез провокиране на грижовно поведение у околните. Все пак раздялата с грижещия се активира плач, вкопчване или усмивка. С тези преживявания е свързана т.нар. „първична тревожност“. При повторно събиране с майката тревожността намалява и се заменя с чувство на успокоение и комфорт.

Около 6-та седмица се появява социалната усмивка. Почти паралелно с появата на усмивката започва гукането. Усмивката, вокализацията, обща възбуда от появата на човешкото лице и звук на човешки глас помагат да се установи контакт с други човешки фигури.

2. ЕТАП НА ЗАРАЖДАЩА СЕ ПРИВЪРЗАНОСТ/ПОЗИТИВНА ФАЗА (ATTACHMENT-IN-THE-MAKING):

ВЪЗРАСТ - ОТ 2-3 месеца ДО 6-7 МЕСЕЦА

С напредване на растежа се наблюдава избягване на непознати хора, както и обръщане към майката за утеха. Започва изграждането на доверие. Детето научава, че неговите действия (сигнали) водят до предвидим отговор от страна на родителя. Още през първите седмици човешкото лице и глас привличат вниманието на бебето, макар че то все още няма цялостна представа за другия човек. Детето реагира на топлината и допира на майчината гърда чрез сучене и на очите на майката чрез усмивка. Постепенно тези отделни преживявания се обединяват и бебето започва да ги свързва с една и съща фигура.

Тази фаза включва две основни подфази:

1) От 2 до 4 месец - около 2-рия месец бебето престава да плаче, когато е взето на ръце от своя грижещ се, и започва да реагира различно към майката в сравнение с останалите хора. При раздяла с нея може да заплаче. Социалният отклик на бебето става по-избирателен и постепенно се насочва към ограничен кръг познати хора. Въпреки че детето вече започва да разпознава основния грижещ се възрастен, привързаността все още не е напълно фокусирана. Поради това при раздяла с родителите обикновено липсва ясно изразен протест.

2) От 4 до 7 месец - през този период започва постепенното фокусиране на привързаността към определена фигура. Oетето започва да плаче, когато вижда, че майката си тръгва (4 м.). Появяват се вокализации и опити да бъде повикана майката (5 м). Бебето все по-ясно предпочита конкретния грижещ се човек и намалява склонността си да търси близост и утеха от непознати или по-слабо познати лица.

Сензитивен период за фокусиране на привързаността:

Сензитивният период за формиране и фокусиране на привързаността настъпва приблизително около 6-тия месец. Именно тогава бебето започва по-ясно да предпочита определена фигура на грижа и сигурност.

Уточнение относно импринтинга:

Макар теорията на привързаността да е повлияна от етологичните идеи за импринтинг, човешката привързаност не може да бъде обяснена напълно чрез този механизъм. При птиците импринтингът се осъществява в кратък и строго ограничен времеви прозорец. При човека развитието протича значително по-бавно и е съпроводено с висока способност за учене и промяна. Поради това отношенията между детето и родителя не са окончателно фиксирани, а могат да се променят и реорганизират в хода на развитието и опита.

3. ЕТАП НА ЯСНО ИЗРАЗЕНА ПРИВЪРЗАНОСТ/ АКТИВНО ТЪРСЕНЕ НА БЛИЗОСТТА НА ЗНАЧИМАТА ФИГУРА/ЛИМИТИРАЩА ФАЗА (CLEAR-CUT ATTACHMENT):

ВЪЗРАСТ - ОТ ОКОЛО 6-8 МЕСЕЦА ДО 2-3 ГОДИНИ

Това е „класическата“ фаза на привързаността. Връзката с основната фигура е очевидна и силна. След шестия до осмия месец детето започва активно да търси близостта на конкретна фигура на привързаност. Ако в този период липсва постоянен достъп до значим възрастен и не се формира стабилна фокусирана афективна връзка, способността за изграждане на привързаност постепенно намалява до около 18–24 месец. След този период формирането на връзка със същата емоционална сила и дълбочина става значително по-трудно. Раздялата е най-увреждаща от 6-ия месец до края на първата година.

Около 7-мия месец - бебето вече посреща майката по различен начин в сравнение с останалите хора. Появяват се две критични явления:

1) Тревожност при раздяла (Separation Anxiety), когато детето става видимо разстроено, когато родителят напуска стаята.

2) Страх от непознати, характеризиращ се с подозрителност и плач при среща с нови хора.

Около 8-месечна възраст майката започва да функционира като „сигурна база“, от която детето изследва средата. При уплаха то търси близостта ѝ.

Между 9 и 18 месеца - поведението на привързаност, включващо сучене, вкопчване, плач, следване и усмивка, се организира в по-сложна система, чиято основна цел е поддържането на близост с майката.

С развитието на езика през първата година детето започва да изгражда вътрешни работни модели за себе си, майката и света около себе си. Вече обсъдихме, че тези модели включват очаквания за начина, по който другите ще реагират на детето и как самото то ще отговаря на тези реакции. Именно тези вътрешни модели впоследствие влияят върху бъдещите отношения и социално-емоционалното развитие.

Към втората година от живота, когато детето придобие по-голяма подвижност, типичните поведения на привързаност стават ясно изразени. Системата на привързаността продължава активно да функционира до третата година, като поведенията на привързаност се проявяват толкова интензивно и често, колкото и през първата година. Макар разбирането на детето за средата постепенно да се развива, ситуациите, които активират тези реакции, остават същите.

4. ЕТАП НА ЦЕЛЕВО КОРИГИРАНО ПАРТНЬОРСТВО/ ФОРМИРАНЕ НА РЕЦИПРОЧНИ ОТНОШЕНИЯ/ПАРТНЬОРСКО ПОВЕДЕНИЕ (GOAL-CORRECTED PARTNERSHIP):

ВЪЗРАСТ - СЛЕД 2-ТА ИЛИ 3-ТА ГОДИНА ДО НАЧАЛОТО НА ПУБЕРТЕТА

Това е етапът на психологическо съзряване. С развитието на езика и когнитивните способности, детето започва да разбира нуждите и мотивите на родителя. Намалява тревожността при раздяла, защото детето вече има вътрешен работен модел. То знае, че родителят съществува в съзнанието му, дори когато не е пред очите му, и вярва, че той ще се върне. Връзката става по-сложна, по-вербална и по-балансирана.

През третата година необходимостта от постоянна близост с майката постепенно намалява. Детето започва да осъзнава, че майката може временно да отсъства и става по-способно да приема кратките раздели с нея.

В този период детето започва да функционира по-скоро като партньор в отношенията. То става по-способно да изчаква, да се съобразява с намеренията на родителя и да регулира тревожността си при раздяла.

Полезни са кратките и ясни обяснения от страна на грижещия се възрастен, например къде отива родителят и кога ще се върне.

След навършване на три години децата започват да се чувстват по-сигурни и в присъствието на познати заместителни фигури на привързаност, дори когато се намират извън познатата среда. Това е възможно, когато детето има увереност, че майката ще се върне и ще последва повторна среща.

Около четиригодишна възраст реакциите на привързаност отслабват още повече, тъй като детето става по-подготвено за включване в предучилищна среда.

На възраст между пет и шест години, през латентния период, децата вече могат спокойно да играят с връстници и без присъствието на майката. Въпреки това при тревога, неуспех или страх те продължават да търсят утеха и сигурност от нея.

По време на юношеството и зрелостта настъпват промени както във формата на проявление на привързаността, така и в хората, към които тя е насочена. През юношеството привързаността към родителите постепенно отслабва, макар че съществуват значителни индивидуални различия. Някои юноши се дистанцират силно от родителите си, докато други запазват близки отношения с тях и в зряла възраст.

С напредването на възрастта, когато връзките с връстници започнат да се прекъсват поради загуби или смърт, поведението на привързаност постепенно се насочва към по-младите поколения.

Още няколко думи за целево коригираното партньорство, тъй като то е важно за теорията на привързаността. Целево коригираното партньорство (Goal-Corrected Partnership) бележи прехода от чисто инстинктивно поведение към истинско психологическо сътрудничество. Съществуват няколко основни характеристики, които правят тази фаза толкова важна.

1) На първо място се появява разбирането на „другия“. До този момент детето възприема родителя основно като инструмент за задоволяване на собствените си нужди, но в целево коригираното партньорство то започва да осъзнава, че родителят има свои собствени цели, чувства и планове, които могат да се различават от неговите. Типичен пример за това е моментът, в който детето разбира, че мама трябва да отиде до магазина не защото го изоставя, а защото трябва да купи храна.

2) Тази фаза е тясно свързана с когнитивното развитие и емпатията, по-конкретно с развитието на т.нар. „Теория на ума“ (Theory of Mind). Детето вече придобива способността да предвижда поведението на родителя и да адаптира своето собствено поведение, за да постигне баланс. Това води до двустранно договаряне – вместо просто да плаче или да се държи за родителя, детето започва да използва сложни социални умения, за да влияе на близостта. То вече е способно на компромиси и е готово да изчака малко, ако знае кога фигурата на привързаност ще се върне, или да преговаря за награда, като например: „Ако ме оставиш в градината, ще ми прочетеш ли две приказки довечера?“.

3) През този етап се затвърждават и т.нар. „вътрешни работни модели“ (Internal Working Models), които вече обсъдихме.

Всичко това е от решаващо значение за зрелия живот, тъй като този етап е прототипът на всички бъдещи любовни и социални връзки. Ако детето успешно премине към целево коригирано партньорство, то се научава на здравословна зависимост – умението да разчиташ на другия, без да губиш себе си. Същевременно развива капацитет за взаимност и умение за регулиране на конфликти чрез общуване, а не чрез емоционални изблици. Накратко: това е моментът, в който връзката се променя от „Ти ми трябваш, за да оцелея“ към „Ние сме екип и се разбираме един друг“.

МНОЖЕСТВЕНА ПРИВЪРЗАНОСТ

Според Боулби детето има предиспозиция да насочва привързаността си към една основна фигура, особено когато е тревожно или разстроено. Привързаност обаче се формира и към няколко други фигури: баща, баби, дядовци, връстници и други грижещи се за детето.

Когато е тревожно или нещастно, дете на около 1 година най-често избира майката като източник на успокоение и сигурност. Това предпочитание постепенно намалява около 18–24-месечна възраст. При липса на дистрес детето често не показва съществена разлика в отношението си към двамата родители: приближава се, търси контакт, иска да бъде взето, говори и се усмихва еднакво и на майката, и на бащата. Той обикновено откликва на поведението на приближаване на детето по сходен с майката начин, проявявайки ангажираност и емоционален интерес.

Също както при майката, сензитивната грижа предсказва сигурна привързаност и към бащата, като вероятността за това нараства с увеличаване на времето, прекарано с детето.

С развитието на бебето родителите от различни култури (САЩ, Индия, Израел, Япония, Австралия, Италия) проявяват различни модели на взаимодействие. Майките отделят повече внимание на физическите грижи и емоционалната експресия, докато бащите се включват по-често в игрово взаимодействие.

Наблюдават се различия и в начина на игра с детето. Майките по-често използват играчки, говорят повече и инициират конвенционални игри. Бащите обикновено участват в по-динамични и физически активности, включващи повдигане, стимулиращи и възбудни игри, особено със синовете. Поради това децата по-често се ориентират към майката при дистрес и към бащата при потребност от игрова стимулация и активност. Участието на бащата напомня за сложния и нееднороден социален свят на детето и поставя под съмнение тезата, че детето е склонно да се привърже само към един възрастен и че тази връзка е качествено различна от привързаностите към други хора.

Много деца формират множествени привързаности с различна сила и йерархична организация. Разнообразието от емоционални връзки представлява важно предимство за детето, тъй като увеличава броя на хората, към които то може да се обърне при стрес, несигурност или житейски трудности.

Скринингова оценка на привързаността:

Един от начините за ранна оценка на качеството на привързаността е наблюдението на реакцията на детето към непознат възрастен.

Основни функции на привързаността:

- Осигурява чувство за сигурност и безопасност.

- Подпомага регулацията на афекта и равнището на възбуда.

- Служи като средство за експресия на емоциите и комуникация.

- Създава сигурна база за изследване на средата.

ОБОБЩЕНИЕ И СИНТЕЗ

Под влияние на наблюденията си върху последствията от ранната раздяла между детето и майката Джон Боулби стига до извода, че его-психологическите обяснения на детските реакции са недостатъчни. Той критикува психоаналитичната идея, според която връзката между майката и бебето се основава главно на удовлетворяването на потребността от хранене. Боулби нарича това „теория на вторичния нагон“ и смята, че тя подценява ролята на средата и реалните взаимоотношения в развитието на детето.

В търсене на ново обяснение той се обръща към етологията и еволюционната теория. На тази основа разработва теорията за привързаността, според която бебето е биологично предразположено да търси близост с майката, защото тя осигурява защита и сигурност. Поведения като сучене, плач, вкопчване, следване и усмивка служат за поддържане на тази близост.

При раздяла с майката се активира последователност от реакции. Първо настъпва протест, свързан със силен емоционален дистрес. Ако раздялата продължи, следва фаза на отчаяние, характеризираща се с безнадеждност, скръб и траур. Последната фаза е отдръпването, при което детето изглежда емоционално дистанцирано и безразлично. Според Боулби това представлява защитна реакция срещу психичната болка от загубата.

Боулби въвежда и понятието „вътрешни работни модели“ (Internal Working Models), чрез които детето изгражда представи за себе си, за грижещия се и за отношенията между тях. Тези модели влияят върху бъдещите взаимоотношения и се запазват през целия живот.

Към теорията за привързаността Боулби добавя и идеята за изследователска система, чрез която детето опознава света. Когато обаче възникне опасност или тревога, се активира страхова система, която насочва детето обратно към „сигурната база“ – майката или грижещия се. По този начин привързаността се превръща в основен механизъм за емоционална сигурност, социално развитие и адаптация през целия жизнен цикъл.

Петте системи:

1. Система на привързаността (Attachment system)

Активира се при заплаха, страх, болка или раздяла. Целта ѝ е детето (или възрастният) да търси близост, защита и сигурност от фигурата на привързаност.

2. Система на грижа (Caregiving system)

Комплементарна на системата на привързаността. Активира се у родителя/грижовния възрастен и води до защита, утешаване и чувствителен отговор към нуждите на детето.

3. Система на изследване (Exploration system)

Активира се, когато системата на привързаността е „успокоена“. Позволява любопитство, игра, учене и автономия. Сигурната привързаност действа като „сигурна база“ за изследване.

4. Система на страх / защита (Fear / Alarm system)

Свързана с възприемането на опасност. Тя може да активира системата на привързаността или да доведе до реакции на бягство, замръзване или защита.

5. Система на афилиация / социално взаимодействие (Affiliative / Social system)

Отговаря за търсенето на социален контакт, принадлежност и взаимоотношения извън основната фигура на привързаност (приятели, групи, партньори).

ЗА РАБОТАТА НА МЕРИ ЕЙНСУЪРТ И ПРИНОСЪТ Й КЪМ ТЕОРИЯТА НА ПРИВЪРЗАНОСТТА

Нека разгледаме накратко и работата на канадския психолог Мери Ейнсуърт (Mary Salter Ainsworth - 1913–1999), на която Болуби посвещава книгата си A secure base: Parent-child attachment and healthy human development (1988).

През 1950 г. тя се включва в изследователските проекти на Тавистокската клиника и започва дългогодишно професионално сътрудничество с Болуби, като по-късно приема научно-изследователска работа в Африка. След изследвания върху отношенията между майки и деца в Уганда и по-късно в САЩ тя създава метода „Странна ситуация“ (Strange Situation) – стандартизирана процедура за изследване на реакциите на децата при раздяла с майката. На тази основа Ейнсуърт формулира основните типове привързаност и поставя основите на съвременните емпирични изследвания върху ранната емоционална връзка между детето и грижещия се.

Въз основа на тези изследвания Ейнсуърт формулира три основни типа привързаност:

· тревожно-избягваща (anxious/avoidant),

· сигурна (securely attached),

· тревожно-амбивалентна/резистентна (anxious/resistant).

Тези категории поставят основата на съвременните емпирични изследвания върху привързаността. По-късно Мейн и Соломон (Main & Solomon, 1986) добавят четвърти тип – дезорганизирана/дезориентирана привързаност.

Докато работи в университета „Джонс Хопкинс“, Mary Ainsworth преминава успешна психоанализа след своя развод и запазва положително отношение към психоанализата до края на живота си. Въпреки това тя никога не прави формален опит да интегрира психоаналитичната теория в собствената си научна работа.

ТЕОРЕТИЧЕН ПРИНОС

Процедурата „Странна ситуация“ предоставя стандартизиран емпиричен метод за изследване и класифициране на моделите на привързаност между майката и детето. Методът получава международно признание и се превръща в основен инструмент в теорията за привързаността. Той се използва широко в психологията на развитието, невробиологичните изследвания и клиничната практика за проследяване на емоционалното развитие и връзката между ранната привързаност и психичното функциониране през различните етапи на живота.

Особено важен фактор, който Ейнсуърт открива в наблюденията си върху семействата, е връзката между чувствителността на майката към детето и типа привързаност, който детето формира. Понятието „майчина чувствителност“ придобива централно значение в нейните и в последващите изследвания. Тя описва четири основни измерения на майчината чувствителност:

· чувствителност – нечувствителност,

· приемане – отхвърляне,

· сътрудничество – намеса,

· достъпност – игнориране.

Процедурата „Странна ситуация“ включва осем кратки епизода с продължителност между 30 секунди и 3 минути. Първоначално майката остава сама с бебето. След около три минути в стаята влиза непознат човек, разговаря с майката и се приближава към детето. Тогава майката напуска стаята, а непознатият остава сам с бебето. След завръщането на майката непознатият излиза. Майката поздравява детето и реагира на неговите емоции след раздялата. След това тя отново напуска стаята и бебето остава само за около три минути. Непознатият отново влиза и се опитва да взаимодейства с детето. Накрая непознатият излиза, а майката се връща при бебето.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПРИВЪРЗАНОСТТА

1. Сигурна привързаност (Group B: securely attached)

Сигурно привързаните деца търсят активно близост с майката след раздяла и се успокояват при нейното завръщане. Те използват майката като „сигурна база“ за изследване на средата, проявяват дистрес при раздяла, но лесно възстановяват емоционалното си равновесие след повторната среща.

Този модел е свързан с чувствителна и последователна грижа от страна на майката и се приема като най-благоприятен за емоционалното развитие.

2. Тревожно-избягваща привързаност (Group A: anxious/avoidant)

Децата с този тип привързаност избягват контакт с майката при повторната среща след раздяла. Те често не показват видим дистрес при отсъствието ѝ и реагират към непознатия по сходен начин, както към майката. Някои деца активно отбягват физически контакт, отвръщат поглед или се отдръпват, когато бъдат взети на ръце. Макар поведението им да изглежда спокойно, то често отразява потискане на емоционалния дистрес и ниско доверие в достъпността на грижещия се.

Този вид привързаност се дължи на системно неоткликване на сигналите на детето, включително омаловажаване на нуждата му от емоционална близост. Детето получава посланието: „Трябва да бъдеш силен и независим“, което се интерпретира като „оправяй се сам“. Родителите на такива деца не се чувстват добре, когато детето е разстроено и опитват да насърчат изследователско поведение, фокусирайки се върху постижения и знания. Детето научава, че за да получава билзост, трябва да се поддържа дистанция и не трябва да сигнализира емоционална уязвимост, че свързването с родителя може да бъде само функционално – чрез постижения. Такова дете се учи да „изстудява“ чувствата. Родителят на такова дете вярва, че възпитава добре като подтиква детето да бъде независимо.

3. Тревожно-амбивалентна/резистентна привързаност (Group C: anxious/resistant)

Децата от тази група проявяват силна амбивалентност към майката. Те търсят близост, но едновременно с това показват съпротива, гняв или пасивност при контакт. Раздялата предизвиква силен дистрес, а повторната среща не води до лесно успокоение. Тези деца често изглеждат несигурни, тревожни и силно зависими от вниманието на майката.

При този тип привързаност майката е реагирала със закъснение, с недостатъчна чувствителност, предлагайки функционално успокоение (например разсейване), некомпетентно поведение, обърканост, гняв.

Тези „клатения“ в поведението се превръщат и в такива на детето. Детето се научава на манипулативни поведения, за да привлече вниманието и да получи близостта на майката. Това цели да го предпази от разочарованието, че близостта няма да бъде постигната. Детето опитва варианти – първо е мило, после се ядосва и т.н. Това колебание става и колебание в ума му по-късно.

Майките на тези деца идеализират бебешкия период, защото отглеждането е било по-лесно и не е изисквало комуникация. Такива майки се опитват да са откликващи, но не знаят как и по този начин често засрамват детето.

ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ЗА ФОРМИРАНЕ НА СИГУРНА/НАДЕЖДНА ПРИВЪРЗАНОСТ

1. Възможност за установяване на близки отношения през първата година (фокусиране на привързаността).

2. Качество на грижата - майката трябва да е в наличност, да проявява търпение, последователен отклик, да улеснява на кооперацията и дейностите на бебето, да поддържа на позитивен емоционален климат на общуване.

3. Особености на бебето - привързаността е резултат от взаимоотношения: особеностите на бебето също влияят върху формирането на връзката

Обзорните изследвания върху привързаността показват, че проблемите при майката, включително психични разстройства, преживяно насилие или затруднения в грижата, се свързват със значително по-висок риск от формиране на несигурна привързаност. За разлика от това, особеностите и трудностите при самото дете, като темпераментови характеристики, преждевременно раждане, изоставане в развитието или физически проблеми, оказват сравнително по-слабо влияние върху качеството на привързаността. Определящ фактор се оказва способността на майката чувствително и последователно да откликва на потребностите на детето. Когато тази способност е ограничена поради личностови, емоционални или социални затруднения, децата с „труден“ темперамент и поведенчески проблеми се оказват по-уязвими към развитие на несигурна привързаност.

Извод: чувствителната грижа на майката е основният фактор, прогнозиращ сигурната привързаност.

4. Фактори на по-широкия контекст

- качеството на грижата зависи от контекста на по-широката социална среда. В семейство със стрес и нестабилност се повишава рискът от липса на навременен отклик към нужди на детето. Обратно - подкрепата, благополучните съпружески отношения, взаимната помощ в грижата за детето намаляват стреса.

- родителите привнасят собствения си опит от отношения на привързаност в детството си и тези "работни модели" се активират в отношението към детето – чрез тях формите на привързаност се пренасят през поколенията. Интервю с бременни майки (преди раждането) за оценка на привързаността към техните родители прогнозира висок процент от аналогична привързаност на между майката и детето в края на първата година.

Разграничават се четири основни типа репрезентации на привързаността, тоест четири типа работен модел на майката.

1) Първият е сигурният тип, при който майката има балансирано и последователно отношение към собственото си детство и по-лесно разпознава и удовлетворява потребностите на детето.

2) Вторият тип е отхвърлящият или дистанциран модел, характеризиращ се с омаловажаване на емоционалната близост и склонност към дистанциране от чувствата.

3) Третият тип е свръхвключеният или тревожно-ангажиран модел, при който майката остава прекомерно емоционално обвързана със собствените си преживявания и отношения от детството.

4) Четвъртият тип е моделът на неразрешената травма, наблюдаван при хора с непреработени загуби, насилие или силен страх от изоставяне.

Според теорията типът работен модел на майката влияе върху начина, по който тя възприема и интерпретира сигналите на детето, както и върху чувствителността и последователността на грижата. Поради това привързаността има тенденция да се предава между поколенията, като моделите на емоционално взаимодействие постепенно се усвояват от детето и по-късно се проявяват в неговите собствени близки отношения.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ПРИНОСЪТ НА МЕРИ МЕЙН (MARY MAIN) КЪМ ТЕОРИЯТА ЗА ПРИВЪРЗАНОСТТА

Приносът на Main към теорията за привързаността е особено значим. Тя идентифицира четвърти тип привързаност – дезорганизирана/дезориентирана привързаност (disorganized/disoriented attachment), която се разглежда като форма на ранна психопатология. Освен това тя разработва интервюто за привързаност при възрастни (Adult Attachment Interview), чрез което доказва, че моделите на привързаност могат да се предават между поколенията и да показват устойчивост от родителите към децата.

Main установява, че част от децата, класифицирани първоначално като тревожно-избягващи или тревожно-амбивалентни, проявяват поведение, което не се вписва напълно в нито една от тези категории. Тези деца редуват противоречиви реакции – например плачат силно за родителя, но се отдръпват, когато бъдат взети на ръце. Някои изглеждат объркани, дезориентирани или сякаш изпаднали в „транс“. Поради това Main и нейните сътрудници ги определят като принадлежащи към четвърта категория – дезорганизирана/дезориентирана привързаност.

Според Main тези деца възприемат майката не като източник на сигурност, а като плашеща фигура. Това предполага наличие на преживявания, свързани с пренебрегване, насилие или непоследователна грижа. Изследванията показват, че такива майки често изпитват трудности в контрола на агресията, проявяват ниска чувствителност към страданието на детето и са социално изолирани. По-късни проучвания потвърждават, че децата с дезорганизирана привързаност са изложени на повишен риск от развитие на дисоциативни разстройства, тревожност, фобии и повишена агресивност.

Теорията на привързаността представлява едно от най-влиятелните направления в съвременната психология на развитието, тъй като обяснява как ранните емоционални отношения между детето и грижещия се формират основата на психичното, социалното и личностното развитие. Чрез трудовете на Джон Болуби, мери Ейнсуърт и техните последователи привързаността се разглежда като биологично обусловена система, насочена към осигуряване на защита, сигурност и емоционална регулация. Качеството на ранната грижа и чувствителността на възрастния оказват съществено влияние върху изграждането на вътрешните работни модели, които впоследствие определят начина, по който човек възприема себе си, другите и междуличностните отношения през целия жизнен цикъл.

Теорията на привързаността има значим принос не само за психологията на развитието, но и за психотерапията, педагогиката, клиничната психология и съвременните изследвания върху емоционалното и социалното функциониране на личността.

Източници:

Ainsworth, M. D. S., Blehar, M., Waters, E., & Wall, S. (1978). Patterns of attachment: A psychological study of the strange situation. Lawrence Erlbaum.

Berk, L. E. (2012). Child development (9th ed.). Pearson.

Bowlby , J . (1958). The nature of the child’s tie to his mother . International Journal of Psycho-Analysis ,

Bowlby , J . (1963). Pathological mourning and childhood mourning. Journal of the American

Bowlby , J. (1952) . Maternal care and mental health: A report on behalf of the World Health

Bowlby , J. (1969) . Attachment and loss, Vol. I: Attachment . New York : Basic Books .

Bowlby , J. (1973) . Attachment and loss, Vol. II: Separation, anxiety and danger . New York : Basic

Bowlby , J. (1980) . Attachment and loss, Vol. III: Loss: Sadness and depression . New York : Basic

Bowlby , J. (1990) . Charles Darwin: A new life . New York : W. W. Norton .

Bowlby, J. (1988). A secure base: Parent-child attachment and healthy human development. Basic Books.

Bretherton, I. (1992). The origins of attachment theory: John Bowlby and Mary Ainsworth. Developmental Psychology, 28(5), 759–775.

Cassidy , J ., & Shaver , P. R . (Eds.). ( 1999 ). Handbook of attachment: Theory, research, and clinical

Cassidy, J., & Shaver, P. R. (Eds.). (1999). Handbook of attachment: Theory, research, and clinical applications. Guilford Press.

Erikson, E. H. (1995). Childhood and society. W. W. Norton & Company.

Freud , A. (1960) . Discussion of Dr. John Bowlby’s paper . The Psychoanalytic Study of the Child ,

Grice, P. (1989). Studies in the way of words. Harvard University Press.

Hesse, E. (1999). The adult attachment interview: Historical and current perspectives. In J. Cassidy & P. R. Shaver (Eds.), Handbook of attachment: Theory, research, and clinical applications (pp. 395–433). Guilford Press.

Kail, R. V. (2012). Children and their development (6th ed.). Pearson.

Klein, M. (2005). Любов, завист, благодарност. Лик.

Main, M. (1999). Mary D. Salter Ainsworth: Tribute and portrait. Psychoanalytic Inquiry, 19(5), 882–937.

Main, M., & Morgan, H. (1996). Disorganization and disorientation in infant strange situation behavior: Phenotypic resemblance to dissociative states. In L. K. Michelson & W. J. Ray (Eds.), Handbook of dissociation: Theoretical, empirical, and clinical perspectives (pp. 107–138). Plenum Press.

Main, M., & Solomon, J. (1986). Discovery of an insecure-disorganized/disoriented attachment pattern: Procedures, findings, and implications for the classification of behavior. In T. B. Brazelton & M. W. Yogman (Eds.), Affective development in infancy. Ablex Publishing.

Main, M., Hesse, E., & Goldwyn, R. (2008). Studying differences in language usage in recounting attachment history: An introduction to the AAI. In H. Steele & M. Steele (Eds.), Clinical applications of the Adult Attachment Interview (pp. 31–68). Guilford Press.

Matanova, V. Привързаност – там и тогава, тук и сега.

Miller, P. H. (2002). Theories of developmental psychology (5th ed.). Worth Publishers.

Palombo, J., Bendicsen, H. K., & Koch, B. J. (2009). John Bowlby (1907–1990): Publishing era (1952–1990). In Guide to psychoanalytic developmental theories (Chap. 15). Springer. https://doi.org/10.1007/978-0-387-88455-4

Psychoanalytic Association , 11 , 500 – 542 .

Schur , M. (1960) . Discussion of Dr. John Bowlby’s paper . T he Psychoanalytic Study of the Child ,

Shaffer, D. R., & Kipp, K. (2014). Developmental psychology: Childhood and adolescence (9th ed.). Wadsworth Cengage Learning.

Siegel, D. J. (1999). The developing mind: Toward a neurobiology of interpersonal experience. Guilford Press.

Spitz , R. (1960) . Discussion of Dr. John Bowlby’s paper . The Psychoanalytic Study of the Child , Supplementary Readings 301 York : Basic Books .

Атанасов, Н. (2009). Теории за психичното развитие в психоанализата. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“.

Ериксън, Е. (2013). Идентичност: младост и криза. Рива.

Уиникът, Д. (1999). Игра и реалност. ЛИК.

Фройд, А. (2000). Егото и защитните механизми. Лик.

Валерия Иванова, PhD

Детски специалист | Експертна подкрепа за родители

+359 886 933 535

valeria.tsankova@gmail.com

Адрес: София, ул. Позитано 9A

© 2025. All rights reserved.