ЮНОШЕСТВО. ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ВРЪСТНИЦИТЕ. ФОРМИРАНЕ, СТРУКТУРА И ВИДОВЕ ГРУПИ. ПРИЯТЕЛСТВО И ЛЮБОВ

*Материалът е подходящ за специалисти, изследователи и практици в сферата на педагогиката, психологията и образователните науки.

ЗНАЧЕНИЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА С ВРЪСТНИЦИТЕ ПРЕЗ ЮНОШЕСТВОТО

През прехода от детството към зрелостта се наблюдава радикална количествена и качествена трансформация на социалния свят на индивида. Драстично нараства времето, прекарано в интеракция с хората извън семейната среда, като по данни от лонгитюдни изследвания в средното юношество над 30% от социалните взаимодействия на подрастващите включват вече връстници.

Взаимоотношенията с връстниците по време на юношеството изпълняват няколко фундаментални развитийни функции, които не могат да бъдат компенсирани от семейната система. Чрез и във връзките с връстниците се развиват психологически феномени като интимност, дълбока реципрочност, споделено доверие и вярност. Тези характеристики качествено разграничават юношеското приятелство от детските игрови партньорства, защото тук вече се изисква наличието на когнитивния аспект на емпатията.

Ако между 4 и 7 години приятелството се разбира като удобно и полезно партньорство с фокус съвместна дейност, където фактор е количеството прекарано време заедно; ако между 8 и 10 години приятелството е по-скоро взаимно доверие; то в юношеството се търси нов тип, по-дълбока, психична връзка. (Damon, 1983). Себеразкриването и емоционалният обмен между приятели се преживяват като коренно различни от интимността в родителско-детските отношения.

Близките взаимоотношения осигуряват психологически безопасна и равнопоставена среда, в която юношата може да изследва, тества и дефинира нови аспекти на своя Аз, на личните си ценности, светоглед и идентичност. Чрез дискусии и несъгласия подрастващите подлагат на критична проверка собствените си мисли и оценки, усвоявайки капацитет за когнитивна рефлексия.

Юношите взаимно се учат на печалбите и загубите от конформността по отношение желанията на другите. Взаимно се въвеждат в някои болезнени социални реалности - физическа привлекателност, сила, хетеросексуални отношения.

Потребността от принадлежност към групата се задвижва от необходимостта от социално сравнение и обратна връзка. Тъй като ранното юношество е белязано от бурни и специфични физически, когнитивни и афективни промени, подрастващият има спешна нужда да координира субективните си преживявания с хора, притежаващи абсолютно сходен опит и проблеми.

Родителите отпадат като адекватен източник за такова сравнение поради две причини: 1) те са хронологично твърде отдалечени от актуалните пубертетни преживявания и 2) самият юношески стремеж към автономия и еманципиране от възрастните авторитети блокира търсенето на подобна интимна информация от тях.

При оценката на влиянието на връстниците, трябва да се имат предвид:

1. Ролята на „приятеля" и на „връстника".

2. Факта, че влиянието в учебната област, професионалната ориентация и социалните отношения не е едно и също - в някои от тях родителите са по-влиятелни.

3. Наличието на реципрочна връзка - юношата обикновено избира приятели със сходни качества, но и близките отношения водят до сходство в нагласите.

ДИНАМИКА И СТРУКТУРА НА ГРУПАТА НА ВРЪСТНИЦИТЕ

В психологията на развитието терминът „група от връстници" не означава случаен механичен сбор от индивиди, а специфична психологическа и социологическа реалност, притежаваща:

· консистентна вътрешна йерархия (структура от лидери и последователи).

· споделени групови ценности, цели и строги регулативни норми на поведение.

· механизми за санкциониране, които обезпечават конформността и следването на груповите стандарти.

Стремежът към групова принадлежност се появява ясно около 11-12 годишна възраст. Тя се превръща в автономна зона за социална подкрепа и пространство за заучаване на егалитарни социални умения, които не могат да бъдат преподадени по вертикална линия от родители или учители.

Групите биват формални и неформални, малки групи и компании.

Защо групата на връстниците е толкова важна през юношеските години?

1) Юношите се стремят към автономия: групата е важен източник на емоционална/социална подкрепа.

2) В нея се усвояват социални умения на общуване с връстниците, които не могат да научат от родители/учители.

3) Връстниците взаимно се награждават чрез приемане, популярност, статус.

· Дефиниране на групите по размер: клики срещу компании (тайфи)

1. Клика/малка група:

Тя представлява интимна, тясна приятелска група, състояща се обикновено от 3 до 9 индивида (средно около 4–6). Членовете се обединяват доброволно въз основа на силно лично привличане, ежедневно общуване, сходна академична мотивация, нива на агресия или конвенционални ценности. Кликата е ядрото на най-близките приятели, в което се споделят тайни и активности. При момчетата кликите нормативно са количествено по-големи, отколкото при момичетата.

2. Компания/тайфа:

Компанията е радикално по-голяма, по-свободна и репутационно базирана социална агрегация. Включва в състава си няколко отделни клики и индивиди, които споделят подобни стереотипни пазарни етикети, нагласи или ценности в рамките на по-широкия контекст на училището.

Важен развитиен акцент е, че принадлежността към определена компания (напр. „акдемици/мозъци“, „популярни/елит“, „спортисти/здравеняци“, „девианти/изпаднали/лузъри“) често не е въпрос на съзнателен личен избор на юношата, а се присвоява по пътя на груповия консенсус и репутацията сред връстниците. Компанията служи за дефиниране на социалната ниша на индивида в мащабната училищна структура.

Модел на Декстър Дънфи за прехода от еднополови към смесени групи

В своето класическо етнографско изследване австралийският социолог и професор Декстър Дънфи (1963 г.) доказва, че микроструктурните промени в размера и състава на юношеските групи изпълняват строго определена развитийна цел. Те служат като психосоциален мост, който сигурно отвежда юношата от детския хомогенен свят до зрелите хетеросексуални романтични партньорства. Този преход се разгръща закономерно през пет последователни стадия:

1. Стадий 1: Предкомпания: изолирани, строго еднополови клики. Момчетата се събират само с момчета, момичетата – с момичета. Налице е силно изразена възрастова джендър сегрегация.

2. Стадий 2: Начало на компанията: еднополовите момчешки и момичешки клики започват да реализират групово-групови взаимодействия в публичните пространства (напр. в мола). Интеракцията на този етап е силно амбивалентна и се осъществява предимно чрез защитни механизми като силно, демонстративно групово теглене и закачки.

3. Стадий 3: Компания в структурен преход: настъпва критичен прелом. Високостатусните членове (лидерите) на еднополовите клики правят първите персонални крачки през половата граница и формират първите хетеросексуални, смесени клики. Еднополовите групи започват да се трансформират отвътре.

4. Стадий 4: Напълно развита компания: структурата е изцяло реорганизирана. Изградена е мащабна хетерогенна компания, състояща се от множество смесени клики, които се намират в тесен, постоянен контакт и споделят общи социални активности (партита, екскурзии). Еднополовата сегрегация е напълно преодоляна, а кликата служи като „сигурна база“ за изследване на ухажването.

5. Стадий 5: Начало на дизинтеграция на компанията: към края на юношеството масивната групова структура колабира и се разпада. Подрастващите се отделят в устойчиви двойки от романтични партньори, като груповите събирания започват да се възприемат като инфантилни и бебешки; доминира потребността от интимно уединение в двойката.

Социална структура и йерархия на групата

Във всяка юношеска група съществува твърда йерархия по отношение на силата, влиянието и статуса. Тази вертикална организация е силно функционална. Тя оптимизира разпределението на груповите отговорности и координира съвместната кооперация. Структурата и груповите норми се намират в органична зависимост: лидерите са основните генератори и носители на груповите норми. Модифицирането на общото групово мнение често изисква единствено промяна в позицията на лидера.

ПРИЕМАНЕ ОТ ВРЪСТНИЦИТЕ, ПОПУЛЯРНОСТ, СТАТУС

Въпреки че изборът на приятели е основан главно на сходството, популярността се определя от други фактори - преди всичко от това доколко детето е възприемано от връстниците като желан социален партньор. Популярността и социалният статус сред набора се изследват чрез социометрични техники (социометричен статус и взаимност на избора). Науката разграничава четири базови социометрични категории, всяка от които има специфичен психологически профил и дългосрочни рискове:

Основни социометрични категории

1. Популярни юноши (popular)

При социометрично изследване те получават голям брой позитивни номинации („харесван") и минимален брой или никакви негативни номинации („нехаресван"). Притежават висока социална компетентност, емпатия, деликатност, конструктивни умения за присъединяване към групи, ефективна емоционална саморегулация и чувство за хумор. Те са просоциални и не проявяват враждебна агресия.

Съществува обаче важна диференциация между социометрично популярните (които са автентично обичани и харесвани поради топлота) и възприеманите като популярни. Последните притежават висок престиж, власт и видимост, но често се характеризират с високи нива на релационна агресия – разпространение на слухове, социално изключване, манипулация на репутации. През средното юношество (особено при момичетата) лицата с високо субективно усещане за престижна популярност започват да страдат от арогантност, изолират по-нискостатусните и връстниците им започват да мислят за тях с тежка амбивалентност и тайно неприемане.

2. Отхвърлени юноши (rejected)

Те получават множество негативни и критично малко позитивни номинации. Този статус е най-рисковият и притежава най-висока устойчивост във времето под влияние на когнитивните изкривявания на възрастта. Групата е склонна да атрибутира просоциалните прояви на отхвърления като външно обусловени („майка му го накара"), а антисоциалните – за негова вътрешна перманентна диспозиция („той е лош"), което консервира негативния му статус. Разграничават се два коренно различни подтипа в зависимост от поведенческия модел:

· Агресивно-отхвърлени (aggressive-rejected)

Те проявяват явен враждебен деструктивен стил, слаб самоконтрол, физическа и вербална агресия. Притежават сериозен дефицит в социалната когниция – имат силно изразена враждебна атрибутивна предразположеност и виждат умишлена злонамереност в неутрални действия на околните. Вземат неадекватни, силови решения в конфликтни ситуации. Парадоксално, те надценяват своя социален статус, като вярват, че са харесвани, което блокира възможността за автомониторинг и себекорекция.

· Пренебрегнато-отхвърлени/свито-отхвърлени (withdrawn-rejected)

Те са социално несигурни, силно тревожни, плахи и уплашени. Осъзнават болезнено изолацията си, преживяват екстремни нива на хронична самота и развиват дълбоко себеобвинение за социалните си неуспехи. Те нямат приятели, които да ги защитят, и се превръщат в перфектната и най-честа мишена за системен тормоз от страна на училищните насилници (victimized peer status).

3. Спорни юноши (controversial)

При социометрично изследване те получават едновременно голям брой позитивни и голям брой негативни номинации. Те са силно забележими и имат високо социално влияние. Комбинират характеристики на популярните и отхвърлените – проявяват агресивност, бунтарство и деструктивност, но паралелно притежават висок атлетизъм, хумор, лидерски качества и силна просоциалност към членовете на собствената си субкултурна клика. Често биват етикетирани като „арогантни хвалипръцковци" от онези, които ги мразят.

4. Пренебрегнати/игнорирани юноши (neglected)

Изключително ниско социално влияние – получават минимален брой гласове както за харесване, така и за мразене. Те са практически невидими за останалите. Също са плахи и инхибирани, но за разлика от пренебрегнато-отхвърлените, притежават адекватни, запазени социални умения, нямат поведенчески деструкции и не страдат от клинична тревожност или депресивност – те просто не се натрапват и стоят настрана по личен избор. Поради запазената си социална компетентност, при промяна на средата (преместване в нов клас например) те лесно и бързо придобиват среден или позитивен статус.

Фактори на статуса

· Личностни характеристики: съществуват многобройни изследвания с учудващо ниска съгласуваност, при които типично се сравняват личностни черти при четирите категории лица. Независимо от възрастта/пола изглежда някои качества остават неизменно важни. Това са инициативност, отзивчивост, тактичност, чувство за хумор.

· Социалната компетентност: тя има две важни измерения: (а) способност за оценка на ситуацията и адаптиране на поведението и (б) умения за подходяща реакция на чуждото поведение.

· Роля на външния вид/физическата привлекателност: почти всички изследвания потвърждават значението на физическата привлекателност, но тя допринася за популярността по-скоро в екстремалните си стойности. За повечето юноши, които са по средата, по-важни са други качества.

Връзка на статуса с академичните постижения и дългосрочния развитиен риск.

· Училищен дефицит и отпадане: отхвърлените юноши (особено деструктивно-агресивните) демонстрират нисък успех, незаинтересованост, конфликти с учителите и бягат от часовете. Между 25% и 30% от отхвърлените в 5. клас отпадат окончателно от образователната система, в сравнение с под 8% за останалите категории.

· Екстернализирани проблеми: агресивно-отхвърлените показват линейно нарастване на поведенческата патология (хиперактивност, деликвентност, нарушения в поведението) между 6. и 10. клас, като в 10. клас регистрират двойно повече криминални и антисоциални прояви и тежки сблъсъци с полицията.

· Интернализирани проблеми: свито-отхвърлените и жертвите на тормоз са в тежък риск от депресия, панически атаки, психосоматични оплаквания и суицидна идеация, които се съхраняват и в зрелостта.

ЮНОШЕСКАТА КОНФОРМНОСТ И СФЕРИ НА ВЛИЯНИЕ

Приятелите „примамват" тийнейджърите в областта отвъд семейството, която ясно осветява различията между тях и родителите. Конформността има определена траектория. Тя отразява степента на податливост на групов натиск за асоциално поведение. Не е константна реалност, а описва класическа обърната U-образна траектория:

1. Конформността нараства прогресивно през училищните години.

2. Достига своя критичен развитиен пик около 9. клас (14–15 години). Това е фазата, в която страхът да не бъдеш отхвърлен или етикетиран като „страхливец" е най-интензивен.

3. Отбелязва плавен, когнитивно задвижен спад в 11.–12. клас. По-зрелият юноша вече притежава стабилна лична идентичност и автономност, което му позволява да устоява на груповия натиск и да взема независими решения.

Научната теза за тоталния разрив между поколенията (generation gap) е развитиен мит – в реалността влиянието на родителите и връстниците е комплементарно (допълващо се), а не антагонистично.

Влиянието е строго диференцирано по сфери. Съществуват определени причини за конформността към връстниците, както и възрастова специфика и фактори за степента на конформност. Мнението на родителите например надделява по отношение на: жизнените ценности и образованието, професионалният избор, религиозните възгледи, употребата на твърда дрога, политическите възгледи и въпросите на морала.

Връстници са по-влиятелни в краткосрочен план по въпроси, свързани с всекидневието: мода, дрехи, вкусове, прически, музика, ранен секс, пушене, употреба на алкохол и мека дрога (трева), избор на приятели - какво да се носи, с кого да се излиза на среща.

МЕХАНИЗЪМ НА ДЕВИАНТНОТО УЧЕНЕ

Натискът на средата е мощен фактор. Изследванията доказват съществуването на двупосочна връзка - юношата избира приятели, които вече си приличат с него по нагласи, но впоследствие затворената микросреда засилва девиантността по механизма на девиантното учене. Когато се съберат в хомогенна антисоциална клика, подрастващите започват да обсъждат и емоционално да утвърждават (чрез смях и подкрепа) извършването на деликвентни актове. По този начин антисоциалното поведение се солидаризира, легитимира и трайно се вгражда в поведенческия репертоар. Никой друг показател не предсказва употребата на трева с такава математическа точност, както употребата ѝ в рамките на приятелската клика.

Ранното юношество е по-рисков период, тъй като подрастващите са по-загрижени какво мислят за тях връстниците, по-склонни са да се поддават на натиск, особено за асоциално поведение. Близостта с родителите, моделът на привързаност, практиките на възпитание са важни за първоначалното ангажиране с определен тип връстници. Юношите избират групи от връстници и начини на прекарване на свободното време според отношенията – добри или лоши – с родителите. След като юношата вече е част от група връстници, реакциите на родителите могат да подкрепят или да възпрепятстват отношенията в дадената социална мрежа.

МОДЕЛИ НА ВЛИЯНИЕ НА РОДИТЕЛИТЕ ВЪРХУ ОТНОШЕНИЯТА С

Качеството на ранната привързаност и възпитателните родителски практики изграждат базисните вътрешни схеми, чрез които юношата селектира и преживява своите извънсемейни връзки.

Модел на Джералд Патерсън и Томас Дишиън за неефективното родителство

Според този емпирично доказан лонгитюден модел, известен още като модел на коерцитивния (принудителен) семеен процес, веригата на дезадаптация се задвижва от дома. Най-важният принос на модела е описанието на т.нар. коерцитивен цикъл.

Типичната последователност изглежда така:

1. Родителят отправя изискване.

2. Детето реагира с протест, плач, агресия или отказ.

3. Родителят усилва натиска.

4. Детето ескалира поведението.

5. Родителят се отказва или избухва.

6. Конфликтът временно приключва.

7. И двете страни „научават“, че негативното поведение работи.

Според каскадния модела на антисоциалното развитие Патерсън и Дишиън коерцитивните и неефективни родителски практики водят до училищна дезадаптация и социално отхвърляне, вследствие на което детето постепенно се насочва към девиантни връстнически групи, където антисоциалното поведение се затвърждава и оформя устойчива антисоциална идентичност.

Модел за буферната (модерираща) роля на групата на връстниците

Вторият лонгитюден модел изследва противоположния интерактивен механизъм - статусът в групата на връстниците и наличието на сигурно, висококачествено приятелство действат като модератори на деструктивните родителски въздействия.

Връзката между суровите, авторитарни родителски наказания и развитието на тежки екстернализирани проблеми е изключително силна и правопропорционална само тогава, когато юношата има нарушени, конфликтни отношения с връстниците си. Ако обаче подрастващият притежава стабилна, топла и подкрепяща приятелска клика, тя абсорбира и неутрализира (буферира) негативния семеен стрес, прекъсвайки патологичната верига на дезадаптация.

ПРИЯТЕЛСТВО И ЛЮБОВ ПРЕЗ ЮНОШЕСТВОТО

Приятелството не е едностранно отношение. Може да харесваш някого, без да си му приятел: приятелството предполага взаимност, споделяне, разбиране, загриженост за другия, утеха, помощ при нужда. Важно за приятелството е, че в него устойчиво се преодоляват случайните конфликти.

За разлика от по-широката социометрична група и отношенията в предходни етапи, приятелството в юношеството се разглежда като интимна, дълбоко реципрочна, позитивна връзка между личности, с взаимно привличане и лоялност. Съществува своеобразна еволюция на концепцията за приятелство (Селман, Пиаже). С напредването на възрастта разбирането за приятелство преминава през когнитивно обусловено преструктуриране:

В детството то е инструментално и конкретно. Приятелят е игрови партньор, който е наблизо физически, притежава атрактивни играчки и с когото се извършват общи забавни активности. Оценява се през призмата на моментните лични награди и разходи, прекараното време заедно.

В юношество е по-различно. Благодарение на прехода към формални операции и капацитета за децентрация (взаимно вземане на перспектива по Робърт Селман), концепцията става психологическа и абстрактна. На преден план излизат лоялността, взаимното разбиране, емоционалното себеразкриване, дългосрочната емпатична грижа и споделянето на тайни. Приятелството се превръща в терапевтично пространство за избистряне на личните екзистенциални проблеми.

Да си припомним Деймън и неговите три последователни стадия в развитието на пирятелството при децата (W. Damon, 1977):

1. Приятелството като удобно/полезно партньорство (в играта, в съвместните дейности) (4–7 години).

2. Приятелството като взаимно доверие и помощ (8–10 години).

3. Приятелството като интимност и вярност (11–15 години). В юношеската възраст акцентът се поставя върху две основни характеристики:

• Интимност: Търсене на психична близост и взаимно разбиране. Интимността е свързана с доверие – юношите дефинират приятеля като някой, с когото могат да споделят тайни, да разкриват лична информация и да разчитат на лоялност.

• Вярност: Юношите са загрижени за надеждността и верността на другия. Важна е способността на приятеля да осигури емоционална подкрепа и съвет. Приятелите са опора при дистрес (самота, тъга, страх). Приятелят трябва да се застъпва, да защитава и никога да не изоставя.

Наблюдават се два интересни когнитивни феномена, част от характерния юношески егоцентризъм (Дейвид Елкинд):

1. Въображаема аудитория: Юношата живее с усещането, че е на „сцена" и всички непрекъснато го наблюдават, оценяват и обсъждат. Това поражда силна загриженост за външния вид и страх от социален провал, а също и засилва срама.

2. Личен мит/лична басня: Убеждението, че собствените преживявания, емоции и съдба са напълно уникални и непостижими за останалите. Поражда усещане за неуязвимост от типа „на мен не може да ми се случи лошо“, което често води до рисково поведение.

В приятелството на юношите съществуват и джендър диференциации.

Момичешки приятелски клики демонстрират значително по-високи нива на вербална интимност, валидиране, емоционално себеразкриване и взаимна емпатична подкрепа в сравнение с момчешките групи. Момичетата обаче са склонни към обсесивно, безкрайно обсъждане, анализиране и препреживяване на личните проблеми и негативни емоции в двойката. Това повишава субективното усещане за близост, но е пряк когнитивен фактор за експлозивно засилване на клинична тревожност и депресивна симптоматика сред младите момичета. Поради крайната си емоционална наситеност и ревност, момичешките най-добри приятелства са структурно по-нестабилни и крехки във времето.

Момчешките приятелски клики са по-големи по своя обем, организирани около общи групови активности (спорт, игри, компютри) и съревнования, а не около споделяне на вербална интимност. Момчетата по-трудно преживяват емоционално сближаване в рамките на приятелството преди края на юношеството.

Няколко думи и за хетеросексуалните отношения. Изследванията потвърждават развитийния постулат на Хари Стак Съливан: интимността, заучена първо в сигурната зона на еднополовите приятелства, служи като структурен модел, който юношата прилага по-късно в романтичните си връзки. Отношенията на интимно споделяне между момичета и момчета остават повърхностни през ранното юношество и бележат рязък скок в нивата на автентична близост едва около 11. клас (17 години), когато емоционалните траектории на двата пола се засичат и изравняват. Съществуват четири фази в развитието на любовните връзки (по Брадфорд Браун):

1. Фаза на иницииране - ранно юношество. Романтичният интерес е изцяло егоцентричен – фокусът е върху собствения Аз (напр. „Възможен ли съм аз като обект на привличане?", "Какво е да имам гадже?"). Връзките са кратки и хаотични.

2. Фаза на статуса - средно юношество. Изборът на романтичен партньор се задвижва от пазарната му стойност в училищната йерархия. Юношата търси партньор, който е атрактивен, популярен и стилен, за да повиши личния си статус и одобрението на компанията.

3. Фаза на афекта - късно юношество. Вниманието се измества от груповия престиж към самата дълбочина на връзката. Романтичните отношения стават изключително лични, грижовни, споделени и егалитарни, изолирани от коментарите на тълпата.

4. Фаза на обвързване - изгряваща зрялост. Дълбоката емоционална интимност се интегрира с волева когнитивна готовност за дългосрочен ангажимент, поемане на отговорност и изграждане на трайна, сигурна привързаност.

Фактори за избор на приятели

При избора на приятели през юношеството водещ фактор е търсенето на сходство и подобие, което най-често се изразява в еднакви образователни претенции, политически възгледи, както и в споделено желание за пробване на дрога или извършване на дребни нарушения на закона. Първоначално подрастващите съзнателно или несъзнателно избират компании от подобни на тях хора, за да засилят взаимната подкрепа, получавана в групата. Впоследствие те започват активно да си влияят помежду си, което води до това най-добрите приятели да стават все по-приличащи си по своите нагласи, ценности и поведенчески модели. Ето защо е напълно типично тези юноши, които пият, пушат, правят секс или употребяват дрога, да се обграждат с приятели, които правят същото, тъй като в противен случай рискът да се окажеш различен в средата неизбежно води до това останалите да те изолират.

Самота през юношеството

Юношеството е един от най-самотните периоди в живота, въпреки че с напредването на възрастта това чувство постепенно намалява. В този контекст е необходимо да се прави ясна разлика между социална и емоционална самота.

Парадоксално е, че именно засиленото осъзнаване на ценността на приятелството се съчетава с по-висока вероятност младежите да изпитват чувство на самота, като съвременното индустриално общество допълнително увеличава това усещане за изолация. Оказва се, че "най-самотните" дни от седмицата са петък и събота вечер, тъй като липсата на компания тогава често поражда чувство на отхвърляне. Тази самота силно корелира с тревожност и депресия. Обикновено самотните хора се чувстват физически неатрактивни и нехаресвани, поради което са по-малко склонни да поемат социален риск, като например да инициират разговор или да отидат сами на събиране. Същевременно се наблюдава и разлика между половете – момичетата заявяват, че се чувстват самотни за по-дълги периоди, което вероятно отразява по-голямата им готовност и склонност да допускат и приемат своята самота.

В българския научно-изследователски контекст оценката на самотата при подрастващите се разглежда чрез „Скалата за субективно благополучие и взаимоотношения“ (Калчев, 2011).

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДРУГИЯ ПОЛ: ЛЮБОВ

В света на юношите съществуват митове за интимността. Най-вече, че тя е преди всичко „романтика и страст", че ще останем „винаги заедно". Степента на разбирателство също е от значение – „Да можеш да довършиш изречението на другия." Т.е. основната грешка на тийнейджърите се изразява в представата, че интимността винаги възниква в отношенията с другите. Напротив, тя започва с отношението към самия себе си и после се разширява.

Според Ериксън кризата на интимността представлява фундаментално противоречие между формирането на близки, споделени отношения и потъването в изолация. Връзката между идентичността и интимността е ключова, тъй като истинската близост служи като своеобразен тест за устойчивостта на Аза. Тя става възможна само тогава, когато изграждането на идентичността вече е в пълен ход, тъй като стабилното чувство за себе си създава необходимата основа за интимно общуване. По този начин интимността се превръща в процес на едновременно противопоставяне и съединяване на две отделни идентичности.

От друга страна, изолацията се явява резултат от нежеланието или неспособността на индивида да рискува границите на собствения си Аз чрез споделяне. Тя може да произтича както от липсата на умения за установяване на толерантни взаимоотношения, така и от прекомерното изпробване на различни роли, тъй като интензивното търсене на собствената идентичност понякога пряко пречи на постигането на дълбока и зряла интимност.

МОДЕЛИ НА ИНТИМНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Стилове на привързаност в романтичните отношения (Bartholomew & Horowitz, 1991)

Четирите типа стилове на привързаност в зряла възраст (сигурен, преокупиран, отхвърлящ и боязлив) и техните съответствия в ранното детство се извеждат чрез комбиниране на позитивни или негативни вътрешни работни модели за себе си и за другите. Приема се, че тези стилове оказват сериозно влияние при установяването на близки взаимоотношения в зряла възраст, както и върху родителските нагласи. Какви са компонентите на модела:

· МОДЕЛ ЗА СЕБЕ СИ: може да бъде позитивен или негативен.

· МОДЕЛ ЗА ДРУГИТЕ: може да бъде позитивен или негативен.

Четирите квадранта (Стилове на привързаност)

СИГУРЕН (SECURE):

· Комбинация: позитивен модел за себе си + позитивен модел за другите.

· В ранното детство съответства на: Сигурна първична привързаност (Secure primary attachments).

· Ключови характеристики: висок комфорт с интимността и запазването на автономия, силно доверие в себе си и в партньора, лесно изграждане на стабилни и дългосрочни връзки.

ПРЕОКУПИРАН/СВРЪХАНГАЖИРАН (PREOCCUPIED):

· Комбинация: негативен модел за себе си + позитивен модел за другите.

· В ранното детство съответства на: Несигурна-резистентна първична привързаност (Insecure-resistant primary attachments).

· Ключови характеристики: интензивен страх от изоставяне и отхвърляне, постоянна нужда от чуждо одобрение и валидация, силна емоционална зависимост от партньора.

ОТХВЪРЛЯЩ (DISMISSING):

· Комбинация: позитивен модел за себе си + негативен модел за другите.

· В ранното детство съответства на: Несигурна-избягваща първична привързаност (Insecure-avoidant primary attachments).

· Ключови характеристики: близостта не е ценност, държи се дистанция от другия, любовта е опасна.

БОЯЗЛИВ/НЕРАЗРЕШЕН (FEARFUL):

· Комбинация: негативен модел за себе си + негативен модел за другите.

· В ранното детство съответства на: Дезорганизирана/дезориентирана първична привързаност (Disorganized/disoriented primary attachments).

· Ключови характеристики: силно вътрешно желание за близост, което парадоксално е блокирано от ужас от нараняване, дълбоко недоверие към хората и социално избягване.

Стилове на любов (Lee, 1973; Hendrick & Hendrick, 1986):

1. Любов – страст (Eros): "И двамата изпитахме желания за интимна близост много бързо."

2. Любов – зависимост (Mania): "Когато нещата с моята приятелка не вървят, просто не съм на себе си."

3. Любов – всеотдайност (Agape): "Бих изтърпял всичко в името на човека, когото обичам."

4. Любов – игра (Ludus): "Предпочитам моята приятелка да се чувства малко несигурна за моя ангажимент към нея."

5. Любов – приятелство (Storge): "Истинската любов се ражда от трайното приятелство."

6. Любов – прагматична (Pragma): "Преди да се реша на интимна връзка преценявам как биха се развили нещата впоследствие."

Теория за любовта (Sternberg, 1986):

Триъгълната теория за любовта на Робърт Стърнбърг (Sternberg, 1986) предлага изчерпателен модел, според който сложното любовно чувство се проявява чрез три фундаментални компонента, определящи дълбочината и динамиката на всяка връзка. Първият от тях е интимността, която обхваща чистите емоционални чувства на близост, афект и свързаност между партньорите. Вторият стълб е страстта, която е движена от мощните физиологични и психологически подтици за физическа близост и секс. Третият елемент е ангажиментът, който внася дългосрочна стабилност във взаимоотношенията чрез съзнателното знание и решение на партньорите да поддържат връзката си въпреки предизвикателствата на времето. В зависимост от това как се комбинират и пресичат тези три градивни елемента, Стърнбърг дефинира и различните типове любовни отношения, през които хората преминават.

Юношество: първите срещи

Навлизането в света на секса, любовта и романтичните срещи отваря изцяло нова дименсия в живота на юношите, която по правило би трябвало да бъде свързана с положителни емоции. На практика обаче подрастващите често споделят, че в този период изпитват силна нервност, безпокойство, несигурност и постоянен страх от отказ.

Макар момичетата да започват първите си контакти малко по-рано, реалното начало на този етап зависи много повече от стандартите на приятелската група и това дали връстниците вече излизат на срещи, отколкото от хронологичната възраст или физиологичната сексуална зрялост. В тези си търсения юношите често сменят множество партньори, което отразява несъзнателния им стремеж към намирането на несъществуващия "идеален" човек – процес, който силно наподобява пазаруването в супермаркет по предварително подготвен дълъг списък. Тази илюзия за "идеалната среща" се крепи на вярването, че личното щастие е изцяло функция на това да бъдеш с правилния човек, което превръща романтичните търсения в преследване на митичен еднорог.

В крайна сметка обаче целият този опит неизбежно извежда на преден план фундаменталния въпрос дали щастието всъщност зависи единствено от това, което успяваме да "донесем" и извлечем от отношенията си с другия.

ЮНОШЕСКАТА СЕКСУАЛНОСТ

Пубертетът носи със себе си изцяло нови сексуални чувства, които в по-ранна възраст често са били определяни като „забранени“ или „лоши“, което изправя подрастващите пред необходимостта от успешното им интегриране в собствената представа за себе си. Самият преход към зряло сексуално поведение обаче се затруднява от липсата на адекватно ръководство от страна на възрастните, тъй като повечето родители и юноши намират за изключително трудно да говорят открито по тези интимни теми. В резултат на тази комуникационна бариера необходимата информация и „въвеждането“ в сексуалния живот обикновено идват от връстниците или от медиите. Успоредно с това в съвременното общество социалните нагласи стават все по-пермисивни, което води до постепенно отслабване на традиционния двоен стандарт, според който само мъжете имат право на контакти преди брака. Важно е да се отбележи, че тези значими промени в общия стандарт се дължат до голяма степен на сериозните трансформации в сексуалното поведение на самите момичета.

Сексуалното поведение през юношеството обикновено следва определена последователност от стъпки, която започва с обикновени и френски целувки, преминава през петинг, включващ докосване на гърдите и гениталиите, и накрая достига до сексуален акт или орален секс. Докато петингът масово се оценява като приемлив от повечето подрастващи, самият сексуален акт все още се възприема в известна степен като преминаване отвъд границата на общоприетото.

В тези процеси се наблюдават и специфични нюанси в нагласите на двата пола, като момичето обикновено се нуждае от по-голям емоционален ангажимент, за да премине към докосване на партньора си, отколкото за да му позволи той да докосне нея. Поради тази причина за много девойки е трудно да поемат изцяло активна роля, въпреки наличието на позитивно отношение към сексуалността, като често е по-вероятно те само да са теоретично убедени в дадена форма на петинг, отколкото реално да я практикуват в опита си. Тези различия се проявяват и в самата мотивация за интимност, тъй като момчетата масово намират секса за вълнуващ сам по себе си, докато за момичетата романтиката остава неизменна част от еротичното уравнение, което обяснява защо те много по-често споделят, че са били истински влюбени при осъществяването на първата си връзка.

Сексуална ориентация

Немалко юноши експериментират с хомосексуалността, като данни показват, че около 20% до 25% от момчетата и 10% от момичетата вероятно са имали поне един партньор от същия пол. От друга страна, според изследванията на Алфред Кинси, около 4% до 10% от мъжете и жените са изключително хомосексуални. При анализирането на корените на хомосексуализма изследователите се фокусират както върху биологичните основи, включващи генетични и хормонални фактори, така и върху търсенето на специфични психични детерминанти, свързани със средата в семейството и възпитанието. В контекста на тези многостранни фактори се поставя и въпросът дали относителният дял на хората с хомосексуална ориентация реално се е увеличил, или тази тенденция се дължи на влиянието на съвременните, по-толерантни обществени нагласи.

ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Един любопитен факт за финал – „Ефектът на публиката" в тийнейджърския мозък.

Споменахме, че конформността и податливостта на групов натиск достигат своя абсолютен пик около 14–15-годишна възраст. Знаете ли, че това има своето категорично невробиологично обяснение?

Изследвания с функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI) на екипа на проф. Лорънс Стайнбърг доказват, че центърът за възнаграждение в мозъка (вентралният стриатум) при тийнейджърите е хиперчувствителен към присъствието на връстници.

В класически експеримент юноши и възрастни играят видеоигра с шофиране, в която трябва да вземат решения дали да преминат на жълт светофар (риск от катастрофа) или да спрат. Когато са сами в стаята, юношите поемат почти същия брой рискове, колкото и възрастните. Но когато в стаята влязат двама техни приятели, които просто ги наблюдават, рисковото поведение на тийнейджърите скача с над 100%, докато при възрастните не се променя изобщо.

За юношеския мозък социалното одобрение и интеграцията в групата се превеждат като толкова мощна биологична награда, че тя буквално заглушава мозъчните центрове, отговарящи за оценката на опасността. Затова натискът на средата е толкова силен – в еволюционен план, за да оцелее и да намери партньор, младият индивид е трябвало да бъде приет от племето на всяка цена.

Литература:

Bartholomew, K., & Horowitz, L. M. (1991). Attachment styles among young adults: A test of a four-category model. Journal of Personality and Social Psychology, 61(2), 226–244. https://doi.org/10.1037/0022-3514.61.2.226

Berger, K. S. (2009). The developing person through childhood and adolescence (8th ed.). Worth Publishers.

Berndt, T. J. (1979). Developmental changes in conformity to peers and parents. Developmental Psychology, 15(6), 608–616. https://doi.org/10.1037/0012-1649.15.6.608

Brown, B. B. (1999). "You're going out with who?": Peer group influences on adolescent romantic relationships. In W. Furman, B. B. Brown, & C. Feiring (Eds.), The development of romantic relationships in adolescence (pp. 291–329). Cambridge University Press.

Chein, J., Albert, D., O'Brien, L., Uckert, K., & Steinberg, L. (2011). Peers increase adolescent risk taking by enhancing activity in the brain’s reward circuitry. Developmental Science, 14(2), F1–F10. https://doi.org/10.1111/j.1467-7687.2010.01035.x

Cillessen, A. H. N., & Rose, A. J. (2005). Understanding popularity in the peer system. Current Directions in Psychological Science, 14(2), 102–105. https://doi.org/10.1111/j.0963-7214.2005.00343.x

Coie, J. D., Dodge, K. A., & Coppotelli, H. (1982). Dimensions and types of social status: A cross-age perspective. Developmental Psychology, 18(4), 557–570. https://doi.org/10.1037/0012-1649.18.4.557

Damon, W. (1977). The social world of the child. Jossey-Bass.

Damon, W. (1983). Social and personality development: Infancy through adolescence. W. W. Norton & Company.

Dishion, T. J., Spracklen, K. M., Andrews, D. W., & Patterson, G. R. (1996). Deviancy training in male adolescent friendships. Behavior Therapy, 27(3), 373–390. https://doi.org/10.1016/S0005-7894(96)80023-2

Dunphy, D. C. (1963). The social structure of urban adolescent peer groups. Sociometry, 26(2), 230–246. https://doi.org/10.2307/2785984

Elkind, D. (1967). Egocentrism in adolescence. Child Development, 38(4), 1025–1034. https://doi.org/10.2307/1127259

Erikson, E. H. (1968). Identity: Youth and crisis. W. W. Norton & Company.

Hendrick, C., & Hendrick, S. (1986). A theory and method of love. Journal of Personality and Social Psychology, 50(2), 392–402. https://doi.org/10.1037/0022-3514.50.2.392

Kinsey, A. C., Pomeroy, W. B., & Martin, C. E. (1948). Sexual behavior in the human male. W. B. Saunders.

Lee, J. A. (1973). The colors of love: An exploration of the ways of loving. Press Porcepic.

Moore, S., & Rosenthal, D. (2006). Sexuality in adolescence: Current trends (2nd ed.). Routledge.

Rose, A. J., & Rudolph, K. D. (2006). A review of sex differences in peer relationship processes: Potential trade-offs for the emotional and behavioral development of girls and boys. Psychological Bulletin, 132(1), 98–131. https://doi.org/10.1037/0033-2909.132.1.98

Selman, R. L. (1980). The growth of interpersonal understanding: Developmental and clinical analyses. Academic Press.

Sternberg, R. J. (1986). A triangular theory of love. Psychological Review, 93(2), 119–135. https://doi.org/10.1037/0033-295X.93.2.119

Sullivan, H. S. (1953). The interpersonal theory of psychiatry. W. W. Norton & Company.

Калчев, П. (2011). Субективно благополучие и взаимоотношения при деца и юноши. Изток-Запад.

Валерия Иванова, PhD

Детски специалист | Експертна подкрепа за родители

+359 886 933 535

valeria.tsankova@gmail.com

Адрес: София, ул. Позитано 9A

© 2025. All rights reserved.