НАРЦИСТИЧНО РОДИТЕЛСКО НАСИЛИЕ - II ЧАСТ: РАЗЛИЧНИТЕ ВИДОВЕ НАРЦИСТИЧНО РОДИТЕЛСКО НАСИЛИЕ

Валерия Иванова, PhD

„Не съм луд, бях малтретиран.

Не съм срамежлив, защитавам се.

Не съм огорчен, говоря истината.

Не се вкопчвам в миналото, бях наранен.

Не съм заблуден, живях кошмар.

Не съм слаб, доверявах се.“

― Рене Смит

В предишната статия, първа от общо четири по темата, хвърлихме светлина върху феномена нарцистично родителско насилие и разликите между нарцистични черти и нарцистично личностно разстройство.

В този материал разглеждаме няколко различни „вида“ нарцистично родителско насилие. Но реалността, както може да се предположи, е много по-сложна и тези категории не са разделени, а се припокриват една с друга. Наблюдаваме най-често:

1. Грандиозно нарцистично родителство – когато родителят преживява детето като продължение на собственото си Аз и очаква то да поддържа неговия образ, успех и значимост.

2. Нарцистично родителство с дифузни граници – характеризира се с с размиване на ролите родител–дете, прехвърляне на емоционални тежести върху детето и манипулативни практики чрез индуциране на вина.

3. Неглижиращо нарцистично родителство – изразява се в обезценяване, емоционално игнориране и внушаване на детето, че неговите нужди, чувства или дори самото му присъствие са нежелани.

4. Конкурентно нарцистично родителство – когато отношенията между родител и дете придобиват форма на постоянна конкуренция, при която детските постижения се преживяват като заплаха за родителя.

5. Неосъзнато нарцистично родителство – свързано е с психологическа незрялост на родителя, при която детето бива въвличано в ролята на по-зрялата и регулираща страна в отношенията.

Нека ги разгледаме подробно едно по еднно.

1.ГРАНДИОЗНО НАРЦИСТИЧНО РОДИТЕЛСКО НАСИЛИЕ: ДЕЦАТА КАТО ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА САМИТЕ СЕБЕ СИ

Този тип нарцистично родителско насилие е най-тясно свързан с вид нарцисизъм, известен като грандиозен нарцисизъм. Грандиозните нарцисисти имат преувеличено чувство за собствена важност и често се държат претенциозно или агресивно.

Нарцистичните родители, които подбуждат тази форма на насилие, вероятно са преживели травматични събития в детството си. За да се защитят, те са развили фалшиво превъзходна и неуязвима персона. Това „фалшиво аз“ е откъснато от крехкостта, която чувстват вътрешно. Този щит им позволява да избягват неприятни чувства като срам, тъга и страх.

Нарцистичното подкрепление (narcissistic supply) е термин, използван в психологията, за да опише положителното подкрепление, което нарцистите търсят от другите, за да засилят самочувствието си и да поддържат чувство за превъзходство. Най-често срещаните източници на нарцистично подкрепление са възхищение, обожание, одобрение и внимание. Нарцистичните родители използват децата си като източник на нарцистично подкрепление. Те правят това:

или като създават еднопосочна връзка родител-дете, където са позволени само възхищение, лоялност и послушание,
или като използват детето си като продължение на себе си, принуждавайки го да се представя в света и след това приемайки похвалата и признанието, които детето получава, за свои. (Morf & Rhodewalt, 2001).

Когато детето не отговаря на нереалистичните очаквания на родителя, родителят се нахвърля с критика или словесни обиди.

Грандиозният нарцистичен родител често има две лица. Едното лице е за обществото, а другото - за семейството. Публичното лице е очарователно, докато личното лице е жестоко, неотстъпчиво и взискателно.

Ако имате такъв нарцистичен родител, той може да ви покаже обич само когато му угодите. Когато претърпите неуспех, загубите състезание, не се представяте толкова добре или не се подчинявате на тяхната воля или желания, те отдръпват обичта си. При тази форма на нарцистично родителско насилие, не се отнасяте с вас като с личност, а като с имущество, слуга или трофей.

Тъй като тези родители ви виждат като тяхно продължение или притежание, те са склонни да нарушават вашите физически и емоционални граници. Например, те могат да преглеждат вашите дневници и компютър, да влизат в стаята ви, без да чукат, и да преглеждат вашите вещи. Те искат да сте там според техния график, а не според вашите нужди.

При този тип нарцистично родителско насилие, родителят несъзнателно прилага проективна идентификация към вас. В психоанализата проективната идентификация е защитен механизъм, при който човек проектира характеристики или чувства върху другите. (Klein, 1946; Ogden, 1979). Несъзнателната мотивация за използване на проективна идентификация е да се освободи от неприятни мисли или чувства. Вместо да работи върху своята травма, вашият нарцистичен родител проектира токсичния срам, който не може да понесе, върху вас и ви кара да го носите вместо него. Може да се окажете с чувството, че всичко е ваша вина и че по някакъв начин сте дефектни.

С други думи, токсичният срам и самоомразата са чувствата, които вашият родител винаги е носил в сянката си. Те биха предпочели вие да носите самоомразата, отколкото сами да я понасят чрез всякакви несъзнателни маневри.

Широко разпространено е при този тип нарцистично насилие от страна на родителите да изкушават едно дете като „златното дете“, докато друго дете е изкупителна жертва на семейството. Това отчасти се дължи на тяхната психологическа незрялост, която създава черно-бял, едноизмерен мироглед.

„Златното дете“ е поставено на пиедестал и се издига като идеал, докато неговите братя и сестри са превърнати в изкупителни жертви или черните овци на семейството. „Златното дете“ често се чувства виновно за изгнанието на своите братя и сестри, но не може да направи нищо, за да промени вкоренената и токсична динамика между братята и сестрите.

„Златното дете“ е обусловено да следва сценарий, създаден от нарцистичния родител за превъзходство и успех. Те са били тласнати към житейската мисия да запазят имиджа на нарцистичния си родител и репутацията на семейството. Те са обременени и със задачата да пазят семейната тайна от външния свят.

В същото време „златното дете“ не е имунизирано срещу цикъла „идеализиране и обезценяване“ (idealization–devaluation), който нарцисистът подстрекава. (Kernberg, 1975). В един момент „златното дете“ е обсипвано с прекомерно внимание или похвали, а в следващия момент е критикувано и демонизирано.

2.НАРЦИСТИЧНО РОДИТЕЛСКО НАСИЛИЕ, ОБВЪРЗАНО С ЕМОЦИОНАЛНО СЛИВАНЕ И ОБРЕМЕНЯВАНЕ: ПРЕТОВАРВАНЕ И ИЗПАДАНЕ В ЧУВСТВО ЗА ВИНА (ENMESHED NARCISSISTIC PARENT ABUSE: OVER-BURDENING AND GUILT-TRIPPING)

Този тип нарцистично родителско насилие включва тревожен родител, който е обвързан с детето си и иска да го контролира. Той постоянно търси одобрението му за своята ценност, не му позволява да се отдели от него и превръща това в чувство за вина на детето (съзнателно или несъзнателно), като начин да получи нарцистичния си запас.

Този тип нарцистично родителско насилие е свързан с вид нарцисисти, известни като „уязвими нарциси“. Те са дълбоко несигурни и емоционално крехки и трябва да използват крайна форма на самовглъбяване като начин за компенсиране и справяне. Липсва им увереност и се чувстват празни в живота си. По този начин те прибягват до нарцистично поведение като начин да компенсират чувството си за малоценност. Тази форма на нарцистично родителско насилие е най-трудна за разпознаване, защото насилникът често изглежда уязвим, а агресията му се проявява по пасивно-агресивен начин.

При този вид нарцистично родителско насилие, родителят може да не вижда детето като трофей за външния свят. Вместо това, той емоционално зависи от детето си като грижещ се за него, съветник или дори родител. Това обръщане на ролите е известно в психологията като парентификация – процес, при който детето поема емоционални или грижещи функции, типични за родителя (Boszormenyi-Nagy & Spark, 1973; Hooper, 2007).

Когато родителят не намира удовлетворение в партньорската си връзка и започва да използва детето като източник на емоционална близост, подкрепа или „партньорство“, това явление се описва като емоционален (скрит) инцест. То представлява форма на нарушаване на границите, при която детето заема роля, принадлежаща на възрастен партньор (Adams, 1991; Kerig, 2005).

Тези родители често функционират с тревожно-преокупиран стил на привързаност, характеризиращ се със силна чувствителност към изоставяне и емоционална зависимост от близките отношения (Mikulincer & Shaver, 2007).

Ако имате емоционално нуждаещ се и нарцистичен родител, може да забележите колко много той жадува за признание и внимание от вас. Всеки път, когато се опитвате да си тръгнете или да се разделите, например като се изнесете или си намерите нов партньор, вашият родител може да реагира, като стане депресиран, намръщен, самоизоставен и до крайност, заплашвайки да се нарани. Тези родители може да не са умишлено и пресметливо манипулативни, но въпреки това поведението им е контролиращо по природа.

Може също така да откриете, че когато се опитвате да заемете емоционално пространство, например като говорите за това, което ви се е случило през деня, или за неща, които са ви разстроили, вашият родител веднага ще се намеси, за да се „състезава“ с вас. Те правят това, като говорят за себе си, отклоняват темата към собствените си истории или насочват вниманието към това колко много са страдали. Те могат да ви накарат да се чувствате неблагодарни и „лоши“, че заемате пространство и понякога изпитвате емоции като гняв.

Освен това, вашият нарцистичен родител може да се намесва прекомерно в живота ви. Намерението зад тази форма на нарцистично родителско насилие е малко по-различно от това в случая с грандиозния родител. В случая с грандиозния родител, той упражнява прекомерен контрол над детето, за да гарантира, че то няма да „загуби лице“ и да поддържа бляскава и успешна външност, която отговаря на семейния наратив. В случая с несигурните и тревожни родители, намерението е да се ангажират толкова много с живота ви и да насърчават зависимостта ви, че никога да не можете да ги напуснете. За тези родители, които нямат силно чувство за себе си извън родителската си роля, перспективата да ви загубят и да се наложи да се изправят пред вътрешната си празнота е плашеща.

Ако сте силно чувствителен човек, вероятно още в ранна възраст сте започнали да разпознавате емоционалните уязвимости на родителите си. С времето това често води до поведение на повишена предпазливост – стремеж да не ги разстройвате, да не провокирате напрежение, да се адаптирате към тяхното емоционално състояние. В този процес собствените мисли, желания и чувства постепенно могат да бъдат потиснати.

Нерядко се формира и усещане за отговорност към вътрешния свят на родителя – сякаш от вас зависи той да бъде стабилен. Дори без ясно осъзнаване, може да носите вътрешно убеждение, че вашето отделяне или автономност биха го дестабилизирали емоционално.

В резултат, когато личните ви стремежи не съвпадат с очакванията или разбирането на родителя, е възможно да се откажете от тях не поради липса на желание, а като несъзнаван опит да запазите връзката и да избегнете вина или вътрешен конфликт. Тяхната емоционална нужда означава, че не могат да вземат предвид от какво имате нужда. Не че не ви обичат. Но психологическата им структура е толкова ограничена, че не могат да ви възприемат като отделен човек, който има различна идентичност, мнения и ценностна система и може да има ориентации и страсти, които не разбират. За тях всяко отклонение е изоставяне или предателство.

Тези от вас, които са обект на тази форма на нарцистично родителско насилие, не винаги знаят или признават, че са били жертва на чувство за вина през целия си живот. От самото начало сте били обусловени да бъдете защитници на родителите си и нищо друго. Може да сте толкова яростно защитни към уязвимите си родители, че да се фокусирате само върху техните уязвимости и травми, а не върху това, през което сте преминали самите вие. Може да оправдаете нарцистичното малтретиране, което сте претърпели, като кажете, че родителите ви са имали труден живот, че са били малтретирани от техните родители и че са се постарали да бъдат за вас възможно най-добрите родители, въпреки всичко. (Което може да е вярно, но не бива да служи като извинение за нарцистично малтретиране.)

Ако сте били обект на нарцистично малтретиране от страна на родителите си, може да не забележите колко негодувание и скрит гняв сте натрупали. Но когато стигнете до определен момент от живота си, може да видите колко трудно ви е да бъдете себе си в интимни отношения. Може да имате прекомерен страх от конфликти, винаги да се извинявате и да се чувствате виновни и да не можете да се утвърдите както във връзките, така и в кариерата си.

Вашият родител може също да се чувства в правото да се грижите за него. Това може отчасти да е културно обусловено, но вашият родител може да настоява, че е ваша отговорност да останете до него до края на живота си и да се грижите за него, докато остарее. Те правят това, като ви напомнят за всички жертви, които са направили за вас. Могат също така да разпалят конфликти между братя и сестри, като предпочитат детето, което обещава да остане до него. Дори ако ви е била възложена семейната роля на „добро дете“, това може да означава, че сте обременени с отговорността винаги да се грижите за родителите си и никога да не правите нищо, което би ги разочаровало.

Нуждаещите се и тревожни родители могат да ви внушат чувство за вина, за да получат одобрението и нарцистичния запас, за който копнеят. Например, те могат да кажат: „Аз съм толкова лош“/„Аз съм лош родител, затова си такъв, какъвто си“ и да очакват да се противопоставите на това. И може да не осъзнавате, че през целия си живот сте били карани да се чувствате виновни, че не сте могли достатъчно да уверите родителите си, че са „добри родители“.

3. НЕГЛИЖИРАЩО НАРЦИСТИЧНО РОДИТЕЛСКО НАСИЛИЕ: КАРАТ ВИ ДА СЕ ЧУВСТВАТЕ СЯКАШ НЕ ТРЯБВА ДА СЪЩЕСТВУВАТЕ

Нарцистичните и пренебрежителни родители се страхуват дълбоко от интимност. Те са блокирали капацитета си за взаимоотношения и дълбоките си емоции, за да се защитят от травмата от това, че са имали насилствени или пренебрежителни родители. Те са склонни да не помнят много или да говорят за детството си и да поддържат само повърхностни или дистанцирани отношения с хората в живота си.

Във взаимоотношенията те могат да възприемат твърда роля на „доставчик“ или „спасител“. Вместо да установят човешка, сърдечна връзка, те се държат в „защитна“ и дистанцирана позиция. Дори когато са станали родители, те остават дистанцирани и незаинтересовани от детето си. Този тип родители не участват в огледални емоционални процеси (когато родителят отразява мислите и чувствата на детето и му помага да развие умения за емоционална регулация), от което малкото дете се нуждае. Това може да бъде увреждащо за развитието на детето на психологическо и дори неврологично ниво.

Поради страховете си от привързаност, те не искат истински да се свържат с вас, не искат да се грижат за вас и се страхуват, че ще започнете да „имате значение“ за тях. Те изглеждат студени и емоционално неотзивчиви и рядко се интересуват от дейностите или местонахождението ви. Дори да живеете заедно под един покрив от години, чувствате, че те никога не знаят кои сте и обратното. Те обаче могат да компенсират прекомерно, като ви обсипват с материални подаръци. Може също така да наемат бавачка или помощник, за да „прехвърлят“ родителската си роля на други хора.

Струва си да се отбележи, че вашият пренебрежително настроен и избягващ родител се чувства заплашен от перспективата да бъде близък с когото и да било, не само с вас. Без ваша вина, те ви наказват, че сте ги накарали да искат да се привържат. Техният начин да се справят с живота е да си казват, че връзките не са необходими и че не се нуждаят от други хора.

Тези стратегии за дистанциране и самоотричане обаче понякога не работят. Когато някой е топъл и щедър към тях или когато почувстват, че започват да се привързват към друг, те са обзети от чувства, които обикновено се опитват да блокират. Следователно, вашите топли и любящи качества като силно чувствително дете се усещат като заплаха за тях. Разбира се, не е ваша вината, че сте искали да се свържете с родителите си, но ако те се почувстват трогнати от вас или ако вашата любов или приближаване предизвиква нежни емоции у тях, те ще трябва да ви отблъснат, за да запазят чувството си за сигурност. Близостта създава такава заплаха за тях, че те дори могат да изчезнат от дома за няколко дни, за да се справят с това.

Някои от тези родители съжаляват, че са станали родители, но не го признават нито на себе си, нито на другите поради социални табута. За някои осъзнаването, че сега са отговорни за благополучието на друг човек, е толкова обезсърчително, че прибягват до дисоциация и отричане, за да се справят. Те знаят, че не са емоционално до вас, но отказват да се изправят пред проблема. Може да отричат негодуванието си, но това не ги спира мълчаливо да ви наказват за съществуването ви.

Един пренебрежително нарцистичен родител би обезценявал постоянно чувствата ви. Тъй като е емоционално избягващ, той не иска да изпитва собствените си емоции, затова не иска да изпитва и вашите. Може да отхвърля чувствата ви като тривиални или измислени или очевидно да ви игнорира, когато изразявате емоции. Може да каже, че сте „твърде чувствителни“ или дори да ви каже, че си въобразявате неща. В крайна сметка вие се чувствате сами и неподкрепени, сякаш сте „луд“ човек, който чувства твърде много.

Децата се нуждаят от емоционално огледало, физическо докосване и приемане, за да оцелеят и да процъфтяват. Те трябва да бъдат чути, разбрани и да им се отговори, за да почувстват, че са важни. Когато сте обект на нарцистично родителско насилие и не получавате вниманието, от което се нуждаете, може да прибегнете до отчаяно поведение, за да получите вниманието, от което жадувате. Това може да бъде разрушително за вашето психологическо благополучие и здравето на бъдещите ви взаимоотношения.

4.СЪСТЕЗАТЕЛНО НАРЦИСТИЧНО НАСИЛИЕ ОТ СТРАНА НА РОДИТЕЛ: БИТКА, КОЯТО НИКОГА НЕ МОЖЕТЕ ДА СПЕЧЕЛИТЕ

Този тип нарцистичен родител завижда на детето си, защото то представлява част от него, която е загубил. Детето напомня на нарцисиста за детството му и за това какво е можело да бъде, ако не е било наранено от родителите си.

Завистта на нарцистичния родител може да доведе до насилствено поведение, включително отказ от любов и одобрение, словесно насилие и дори физическо насилие. Целта на нарцисиста е да смаже духа на детето, за да елиминира източника на завистта му.

Тези родители трябва да бъдат център на внимание и не могат да понесат мисълта, че някой ги превъзхожда, включително детето им. В резултат на това те ще ви критикуват, омаловажават и дори ще ви малтретират, за да поддържат контрол и превъзходство.

Нарцистичната травма може да бъде причинена от всичко, което намалява чувството за превъзходство на нарцисиста, включително критика, реални или въображаеми обиди или поражения в състезание. Нарцистичната ярост е реакция на нарцистична травма, която е възприемана заплаха за самочувствието или самооценката на нарцисиста. Когато се справяте добре, постигате велики неща или надминавате способностите му по някакъв начин, дори и да не е по ваша вина, тяхната незрялост ги кара да се чувстват унижени, което представлява нарцистична травма. Тъй като заплашвате самочувствието им, нарцистичната ярост е насочена към вас.

На някакво ниво те може да се чувстват сякаш сте им откраднали живота. Завиждат ви, че получавате внимание, че се грижат за вас, за вашата младост, външен вид и тяло, и за връзката, която имате със съпруга/съпругата си. Те завиждат на почти всичко, което сте и имате.

Може да откриете, че ако трябваше да направите или постигнете нещо, родителите ви биха направили същото, за да ви надминат. Те копират това, което купувате, как се обличате и какво правите. Например, когато купувате нова луксозна вещ или ремонтирате къщата си, те може да направят същото няколко месеца по-късно. Ако имате добри новини, вашият нарцистичен родител веднага изпитва желание да ви надмине. Те могат да се похвалят с нещо, сравнимо с вашето, дори и да е било преди много години. Те могат също така да обърнат темата към това колко депресиран и тъжен е животът им, карайки ви да се чувствате зле за доброто, което сте направили.

В други случаи, вместо да ви копират, те саботират това, което имате, и ви карат да се чувствате зле, че имате добри неща в живота. Например, те казват пасивно-агресивно, че това, което сте постигнали, не е голяма работа. Ако си намерите нов партньор, те могат да критикуват новия ви партньор или да правят ехидни забележки, които ви карат да се чувствате сякаш не сте достатъчно добри. За да смачкат самочувствието ви, те могат също да се включат в газлайтинг – поставяйки ви в ролята на „болен“ или постоянно казвайки, че сте „твърде това“ или „твърде онова“ и настоявайки, че никой няма да иска да бъде с вас, ако не се промените. На пръв поглед вашият нарцистичен родител се държи така, сякаш се опитва да ви защити, но неизреченото намерение е да саботира това, което имате, за да не се налага да изпитва болезнена ревност.

С течение на времето се научавате да се криете и никога да не споменавате нищо положително, което ви се случва, от страх от отмъщение или нездравословна конкуренция. Може дори да интернализирате чувството, че добрите неща, които ви се случват, представляват обида. Например, започвате да се чувствате виновни, че сте обичани и успешни, така че сами ги саботирате, преди някой друг да го направи.

Дълго време може да ви е трудно да осъзнаете какво се случва, защото идеята родител да ревнува детето си и да саботира живота му изглежда толкова абсурдна. За съжаление, това е социално табу, което рядко се обсъжда, но всъщност се случва.

5.НЕВОЛНО НАРЦИСТИЧНО НАСИЛИЕ ОТ СТРАНА НА РОДИТЕЛ: ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДЕТИНСКИ РОДИТЕЛ

Последната форма на нарцистично насилие от страна на родители, за която рядко се говори, е нарцистичното насилие, извършвано от изключително незрели родители.

Тази форма на насилие често е неволно провокирана от родител с изключително ниска емоционална незрялост, който винаги иска да бъде център на внимание (както би направило едно дете), не е способен да съчувства или да слуша и има нисък капацитет за емоционална регулация.

Тези родители са най-малко злонамерени в сравнение с другите видове нарцистични родители. Те не играят умишлено никакви психически игри или манипулират и може би просто се опитват да направят всичко възможно. Не че не обичат или не искат да ви наранят, но са толкова заседнали в развитието си, че просто не са достатъчно зрели, за да развият „отделен ум“ от този на своя собствен. Дори ако родителят не е имал намерение да бъде насилник, тази форма на поведение е посочена тук, защото произходът на поведението все още е свързан с нарцисизъм – вид по-„доброкачествен“ нарцисизъм.

Тъй като тези родители не са развили способността да регулират емоциите си по здравословен начин, те често избухват неконтролируемо, когато се чувстват нервни, засрамени, уплашени или безпомощни. Гневът им е като този на малко дете, когато не получи каквото иска – идва и си отива бързо и не включва сложни мисловни процеси. Тъй като обаче не са способни да мислят ясно в моменти на беда, те често прибягват до викане, засрамване и наказване на децата си, за да ги накарат да правят това, което искат. Това е обезпокоително дори когато сте възрастен, но е било психологически вредно, когато сте били дете. Да бъдете обект на чести неочаквани изблици означава, че сте били обусловени да го очаквате. Дори когато вече няма заплахи наоколо, все още чувствате тревожност и свръхбдителност, които ви следват. Може също да се страхувате от гнева като емоция – както у себе си, така и у другите.

Трябвало е да компенсирате изключителната незрялост на вашите нарцистични родители, като сте пораснали по-бързо, отколкото е било здравословно.

Предвид тяхната емоционална нестабилност, може би сте почувствали нуждата да се изявите като „семеен медиатор“ или „семеен консултант“. В резултат на това, вместо да се наслаждавате на безгрижно детство, винаги сте се опитвали свръхбдително да спасявате и защитавате братята и сестрите си или да утешавате други членове на семейството.

Поради това колко незрели са тези родители в развитието си, те вероятно имат много „разделящо“ поведение. Виждат света в черно или бяло; хората са или „добри“, или „лоши“, „на тяхна страна“ или „срещу тях“. Те ви принуждават да се съгласявате с техните дисфункционални мирогледи, което може да изкриви вашия поглед върху света и да посее семена на параноя.

Този вид родители може да имат недиагностицирани невро-атипични черти като ADHD или аутизъм, които пречат на способността им да слушат и да се фокусират или да проявяват емпатия в точния момент. Например, когато отидете при родителя си, за да му разкажете история, той не може да се съсредоточи върху това, което имате да кажете, повече от минута и постоянно прекъсва разговора или го отклонява към своите проблеми. Без подходящ етикет, който да ви помогне да разберете поведението на родителя си, неизбежно се чувствате наранени, игнорирани, отхвърлени и дори психологически изоставени.

Често тези родители притежават младежко, игриво качество. Те може да се радват да играят с вас и да ви говорят за своите страсти и приключения. Проблемът обаче е, че се отнасят с вас като с връстник, а не като с дете, което се нуждае от любов, внимание, грижа и граници от родителя си. Те също така не знаят как да поставят граници, защото искат да бъдат само игривият „добър полицай“ и не искат да се справят с какъвто и да е конфликт.

Тази форма на насилие е по-малко свързана с това, което родителят прави, а с това, което не прави. В резултат на това липсват необходимите насоки, граници и внимание. Не сте били третирани като дете, когато е трябвало, и вместо това е трябвало да се намесите, за да бъдете или „приятел“ на незрялото си дете, или постоянно да подхранвате нарцистичния му запас.

Тези, които проявяват подобна форма на „нарцистично поведение“, обикновено нямат нарцистично личностно разстройство. Те са деца, живеещи в тяло на възрастен. Те не са „лоши хора“; просто са твърде млади, за да бъдат родители.

Ако се припознавате като дете на някой от тези видове нарцистично родителство, помислете дали то не се отразява на вашия стил родителство.

В следващите две статии от поредицата ще разгледаме какви са пътищата да продолеем подобни травми, как да работим с прошката, как да се излекуваме и да не повтаряме модела.

Литература:

Adams, K. M. (1991). Silently seduced: When parents make their children partners. Deerfield Beach, FL: Health Communications.

Boszormenyi-Nagy, I., & Spark, G. M. (1973). Invisible loyalties: Reciprocity in intergenerational family therapy. New York, NY: Harper & Row.

Bowlby, J. (1988). A secure base: Parent-child attachment and healthy human development. New York, NY: Basic Books.

Hart, C. M., Bush-Evans, R. D., Hepper, E. G., & Hickman, H. M. (2017). The children of Narcissus: Insights into narcissists' parenting styles. Personality and Individual Differences, 117, 249–254. https://doi.org/10.1016/j.paid.2017.06.019

Hooper, L. M. (2007). The application of attachment theory and family systems theory to the phenomena of parentification. The Family Journal, 15(3), 217–223. https://doi.org/10.1177/1066480707301290

Jabeen, F., Gerritsen, C., & Treur, J. (2021). Healing the next generation: An adaptive agent model for the effects of parental narcissism. Brain Informatics, 8, Article 4. https://doi.org/10.1186/s40708-020-00115-z

Kerig, P. K. (2005). Revisiting the construct of boundary dissolution: A multidimensional perspective. Journal of Emotional Abuse, 5(2–3), 5–42. https://doi.org/10.1300/J135v05n02_02

Kernberg, O. F. (1975). Borderline conditions and pathological narcissism. New York, NY: Jason Aronson.

Klein, M. (1946). Notes on some schizoid mechanisms. International Journal of Psycho-Analysis, 27, 99–110.

Kohut, H. (1971). The analysis of the self: A systematic approach to the psychoanalytic treatment of narcissistic personality disorders. International Universities Press.

Lo, I. (n.d.). Narcissistic parent abuse. Eggshell Therapy and Coaching. https://eggshelltherapy.com/narcissistic-parent-abuse/

Lyons, M., Brewer, G., Hartley, A.-M., & Blinkhorn, V. (2023). “Never learned to love properly”: A qualitative study exploring romantic relationship experiences in adult children of narcissistic parents. Social Sciences, 12(3), 159. https://doi.org/10.3390/socsci12030159

Mikulincer, M., & Shaver, P. R. (2007). Attachment in adulthood: Structure, dynamics, and change. New York, NY: Guilford Press.

Morf, C. C., & Rhodewalt, F. (2001). Unraveling the paradoxes of narcissism: A dynamic self-regulatory processing model. Psychological Inquiry, 12(4), 177–196. https://doi.org/10.1207/S15327965PLI1204_1

Ogden, T. H. (1979). On projective identification. International Journal of Psycho-Analysis, 60, 357–373.

Simon Crompton, All about Me: Loving a Narcissist (London 2007) p. 119

Wakefield, M. (2019). Narcissistic family dynamics: Collected essays. Independently Published.

Валерия Иванова, PhD

Детски специалист | Експертна подкрепа за родители

+359 886 933 535

valeria.tsankova@gmail.com

Адрес: София, ул. Позитано 9A